Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 40

— Губим си времето — изръмжа другият мотоциклетист. — Хайде да си свършим работата и да ги хвърлим в най-близката шахта.

— Но това е лудост — смънка под носа си Амброуз с почти безчувствен глас.

Пит тихо излезе от взривната дупка — стъпките му се заглушаваха от лекото пърпорене на мотоциклетите — и се промъкна до мъжа, който беше останал седнал на мотора си и вниманието му бе насочено към разговарящите. Пит умееше да убива, но не беше в природата му да забива нож в гърба на противник, независимо колко опасен можеше да бъде той. Затова преобърна ножа си, хвана го за острието и заби с всичка сила тъпата дръжка в тила на мъжа точно под каската му. Сантиметър по-нагоре, и ударът щеше да бъде смъртоносен. Мъжът се свлече и падна назад към Пит, като издаде само тих стон. Пит клекна ниско и бързо обгърна с ръце тялото, задържа го за миг, после го свали безшумно заедно с мотоциклета върху коловоза, оставяйки мотора да работи на празен ход.

После с бързи движения повдигна предпазната му жилетка и издърпа от презраменния му кобур 45-калибров автомат „Пара-Орднанс“ 10+1. Насочи мерника в гърба на стоящия вдясно мотоциклетист и запъна ударника. Никога преди не беше стрелял с П-10, но по тежестта му усещаше, че е пълен и притежава много от характеристиките на неговия верен колт.45, останал заключен в колата на НЮМА, която бе карал от Вашингтон до Колорадо.

Фаровете на мотоциклетите осветяваха ярко двамата убийци и те не можеха да видят фигурата, промъкваща се зад гърба им. Когато обаче Пит пристъпи по-напред, мина пред фара на третия мотоциклет, който лежеше върху коловоза, и попадна в полезрението на Амброуз.

Като го видя, антропологът посочи с ръка зад мотоциклетистите и избъбри:

— Как стигнахте дотук?

При тези думи Пит се прицели по-точно и обви пръст около спусъка.

— На кого говориш? — попита единият от мъжете.

— На мен — отвърна нехайно Пит.

Мъжете явно бяха изключителни професионалисти. Не показаха капка изненада. Не последваха никакви въпроси, не проявиха колебание, нито нерешителност. Действията им бяха светкавични. С добре премерени движения и за части от секундата те извадиха автоматичните си оръжия от кобурите и се завъртяха на пети. По лицата им се четеше студена неумолимост.

Пит не застана право лице с лице към убийците, не подви леко колене и не изпъна напред двете си ръце, държащи оръжието точно пред носа, както учеха в полицейската академия или правеха във филмовите екшъни. Предпочете класическата стойка — с тяло, извърнато настрани, с поглед през рамо и с оръжие в едната изпъната напред ръка. Така не само че ставаше по-малка мишена, но и прицелът му беше по-точен. Знаеше, че стрелците от Дивия запад, доживели до дълбока старост, не са били задължително най-бързите по изваждане на оръжието, но са били най-точните и са си оставяли време да се прицелят, преди да натиснат спусъка.

Първият изстрел на Пит улучи десния мотоциклетист в тила. След съвсем леко, почти незабележимо изместване на оръжието си, докато натискаше отново спусъка, вторият мъж получи куршум в гърдите почти в същия миг, когато неговото оръжие гръмна в посока на силуета на Пит. Пит не можеше да повярва, че двамата мъже реагираха като един само след едно мигване. Ако им беше дал само две секунди повече, сега тялото му щеше да се просне тежко върху гранитния под на тунела.