Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 43

Поради акустиката от скалните стени изгорелите газове проглушаваха ушите им. Лъчите на фаровете подскачаха нагоре-надолу и той за малко щеше да се блъсне в една вагонетка, която стърчеше от релсите на страничен тунел. Движейки се с бързината на асансьор, те стигнаха до рудник, отбелязан на упътващия компютър на Пит с името „Гражданинът“. Пит спря на място, където тунелът се разклоняваше в две посоки и погледна монитора.

— Загубихме ли се? — попита Пат.

— След още двеста метра по лявото разклонение ще стигнем края на тунела, който излизал под хотел „Ню Шеридан“.

— Входът за „О’Рейли“ е бил запечатан преди сто години — каза Маркес. — Изобщо не можем да излезем оттам.

— Нищо не пречи да погледна — предложи Пит, като превключи на скорост, но беше принуден да спре внезапно след две минути, когато се натъкна на тухлена стена, която солидно затваряше входа на стария рудник. Той слезе, опря машината на една греда и огледа тухлите на светлината на фара.

— Ще трябва да потърсим друг път — обади се Маркес, когато спря до него и стъпи с двата крака на земята, за да задържи мотоциклета си изправен. — Стигнали сме до основите на сутерена на хотела.

Пит като че ли не го чу. Умът му сякаш беше на хиляди километри. Той бавно протегна ръка напред и прекара длан по старите, изсушени в пещ червени тухли. Обърна се, когато Пат също спря и изгаси мотора.

— Накъде ще продължим сега? — попита тя с глас, издаващ пълната й изнемога.

Пит отвърна, без да обръща глава.

— Там — и посочи към тухлената стена. — Предлагам вие двамата да подпрете мотоциклетите си на стената на тунела.

Пат и Маркес не го разбраха. Продължаваха да гледат в недоумение и когато Пит яхна отново сузукито, запали двигателя и потегли рязко на заден ход, при което задното колело изхвърли настрани малки камъчета. След по-малко от минута той отново се засили с мотора към тях и лъчът на фара затанцува като бесен по подпорните греди.

Маркес прецени, че Пит кара със скорост близо петдесет километра в час и в същия момент го видя как на десетина метра пред тухлената стена разпери крака, заби пети в релсите и пусна ръчките за газта, оставяйки машината да продължи сама изпод него. Тогава той направи няколко крачки заднешком, за да компенсира инерцията си и да се задържи прав, след това се сви на кълбо и се затъркаля навътре в тунела като футболна топка.

Мотоциклетът продължи напред и тъкмо когато започна да се накланя на една страна, се блъсна в тухлената стена. Придружена със силен трясък на метал и облак прах, машината се вряза в старите, ронливи тухли и изчезна в празното пространство отвъд тях.