Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 38

Пит винаги е подозирал, че жените имат по-развит слух от мъжете. Съдеше по това, че различните му приятелки, които идваха в апартамента му, все се оплакваха, че звукът на телевизора е прекалено силен. Подозренията му се затвърдиха и сега, когато Пат каза:

— Струва ми се, че чувам шум от мотоциклет.

— „Харли Дейвидсън“ или „Хонда“? — попита Маркес, разсмивайки се за първи път, откакто бе напуснал дома си.

— Говоря сериозно — отвърна Пат твърдо. — Кълна се, че чух шум от мотоциклет.

Тогава и Пит чу нещо. Той се обърна с лице към посоката, откъдето бяха дошли, и сложи длани зад ушите си. Различи безпогрешния звук на мотоциклет с висока проходимост. Погледна със сериозно лице Маркес и попита:

— Да не би местните жители да организират мотокросове из тунелите на старите рудници, от любов към силните усещания?

Маркес поклати глава.

— Нищо подобно. Те ще се загубят в лабиринта от тунели и галерии, ако преди това не пропаднат в някоя шахта. Освен това има опасност шумът от изгорелите газове да предизвика вибрации, които да срутят изгнилите греди и те да бъдат затрупани от срутване на скали. Не, господине, никой не е толкова глупав, че да си прави такива рисковани забавления под земята.

— Тогава откъде може да са влезли? — попита Пат, без да се обръща конкретно към някого.

— От другия рудник, който е все още достъпен. Един господ знае как са се озовали в същия тунел, в който сме и ние.

— Странно съвпадение — каза Пит, оглеждайки тунела. Обзе го чувство на притеснение. Защо? Не можеше да си отговори. Стоеше, без да помръдва мускул, заслушан в пърпорещия звук, който се усилваше. Беше неприсъщ за лабиринта от стари минни изработки звук. Той остана неподвижен, докато не видя първия проблясък на светлина в далечния край на тунела.

Пит още не можеше да каже дали един или повече мотоциклети идваха към тях. Стори му се напълно разумно да приеме мотоциклетиста или мотоциклетистите като заплаха. По-добре да си предпазлив, отколкото да съжаляваш после. Колкото и древни да бяха тези думи, те все още имаха смисъл и като предпазлив по природа човек, той неведнъж се бе отървавал невредим.

Обърна се и бавно подмина Амброуз и Маркес. Погълнати от приближаващите се шум и светлини, те не обърнаха внимание, когато той продължи покрай една от стените в посока към мотоциклетистите. Единствено Пат го видя как безпрепятствено се промъкна в тъмнината на един портал, водещ към къса взривна дупка между подпорните греди. И изчезна като призрак.

Бяха трима мотоциклетисти. Предницата на машините им беше снабдена с редица от халогенни фарове, които заслепиха изтощените оцелели хора. Те засенчиха с ръце очите си и извърнаха глави. Моторите спряха и запърпориха на празен ход. Двама от мотоциклетистите слязоха и закрачиха към тях. На фона на силната светлина телата им се виждаха като силуети. Приличаха на извънземни с черните си лъскави каски и трикотажните си облекла в две части под предпазните жилетки. Носеха ботуши, високи до средата на прасеца, и черни, ребрести ръкавици. Третият мотоциклетист остана на мотора си. Двамата повдигнаха лицевия щит на каските си.