Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 34

— Ако искаме да видим отново синьо небе, ще трябва да следваме план за измъкване оттук.

— Не е толкова спешно — сви рамене Маркес. — Остава ни само да вървим по този тунел до входа на шахтата, където да изчакаме спасителите да изринат снега от лавината.

— Не ми е приятно да бъда преносител на лоши вести — каза Пит с мрачно лице, — но освен че за спасителите се оказа трудно да пренесат тежките си съоръжения през дълбокия шест метра сняг до рудника по тесния път, те бяха и изтеглени от спасителната операция поради покачващата се температура на въздуха, която увеличава вероятността от падането на нова лавина. Не е нужно да ви казвам колко дни или седмици ще са им нужни, за да разчистят пътя до входа на рудника.

Загледан в огъня, Маркес си представи условията на повърхността.

— Всичко върви против нас — измърмори той.

— Имаме огън и питейна вода, макар и тинеста — вметна Пат. — Положително ще можем да издържим колкото е нужно.

Амброуз се усмихна леко.

— Човек издържа на глад не повече от седемдесет дни.

— Или да опитаме да се измъкнем, докато сме още в добро физическо състояние — предложи Пит.

Маркес поклати глава.

— Вие поне знаете, че единственият тунел, който води от рудника „Пират“ до Пандора, е наводнен. Не можем да минем по пътя, по който вие дойдохте.

— Особено без водолазна екипировка — добави Амброуз.

— Така е — призна Пит, — но осланяйки се на компютризираната пътна карта, прецених, че има най-малко двайсет други сухи тунела и шахти на по-горните нива, които можем да използваме, за да излезем над земята.

— Това звучи смислено — каза Маркес. — Само че повечето от тези тунели са се срутили през изминалите деветдесет години.

— И все пак — намеси се Амброуз — е по-добре да опитаме, отколкото да седим тук и да играем шаради още един месец.

— Подкрепям те — обади се Пат. — Цял един ден в стари минни шахти ми стига.

Думите й подтикнаха Пит да отиде до ръба на шахтата и да надникне надолу. Трепкащите пламъци на огъня се отразяваха във водата, която бе достигнала около деветдесет сантиметра от пода на тунела.

— Нямаме друг избор — каза той. — След двайсетина минути водата ще залее шахтата догоре.

Маркес застана до него и погледна към мътната вода.

— Но това е лудост — смънка той под носа си. — След всичките тези години да видя вода да залива до това ниво рудника! Изглежда, че дните ми на изкопаване на скъпоценни камъни свършиха.

— Вероятно един от тези водни канали, които текат под планината, се е отклонил през рудника по време на земетресението.

— Това не беше земетресение — сопна се Маркес, — беше взрив.

— Искате да кажете, че експлозиви са причинили наводнението и срутването? — попита Пит.

— Повече от сигурен съм. — Рудокопачът се втренчи в Пит с присвити очи. — Готов съм да се обзаложа, че в рудника има още някой.

Пит се загледа в заплашително покачващата се вода.

— Ако наистина е така — заговори той замислен, — значи някой иска смъртта на вас тримата.