Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 33

— Нима сте се съмнявали? — подметна безгрижно Пит.

— Къде е Пат? — попита го Амброуз, срещайки очите му през маската.

— На безопасно място. В една суха шахта на около двайсет и пет метра навътре в тунела.

— Знам го — потвърди Маркес, заваляйки думите. — Той води към следващото ниво на „Рай“.

Пит разпозна видните признаци на хипотермия у рудокопача — сънливост, неясен говор — и реши да вземе първо него вместо Амброуз, който изглеждаше в по-добра форма. Но трябваше да побърза, тъй като вледеняващата вода затягаше прегръдката си и изсмукваше живота от двамата мъже.

— Вие сте следващият, господин Маркес.

— Може да се паникьосам и да издъхна, когато се гмурна — изстена рудокопачът.

Пит го хвана за рамото.

— Представете си, че се носите по течението край слънчев плаж.

— Успех! — пожела им Амброуз.

Пит се усмихна и потупа антрополога по рамото.

— Да не вземете да избягате!

— Няма да мърдам оттук.

Пит кимна на Маркес.

— Хайде, приятел, да потегляме!

Плуването мина гладко. Пит напрегна всичките си сили, за да стигне възможно най-бързо до шахтата. Беше наясно, че ако рудокопачът не се подсуши и стопли скоро, ще изпадне в безсъзнание. За човек, който се плаши от водата, Маркес се справяше отлично — поемаше си дълбоко въздух от регулатора и веднага го връщаше на Пит, без нито миг закъснение.

Когато стигнаха до стълбата, Пит му помогна да изкачи първите няколко стъпала и го изчака да излезе целият от студената вода.

— Ще можете ли да се качите сам до следващия тунел?

— Налага се — отвърна Маркес през тракащи от студ зъби. — Нямам намерение да се предавам точно сега.

Пит го остави и се върна за Амброуз, който бе започнал да прилича на мъртвец от ледената вода. Началният стадий на хипотермия бе свалил телесната му температура до пределната граница; спаднеше ли с още един-два градуса, той щеше да изпадне в безсъзнание. Само след пет минути щеше да е вече много късно. Водата беше стигнала до брадичката му и на десетина-петнайсет сантиметра под тавана. Пит не загуби време в приказки, пъхна накрайника за дишане в устата на антрополога и го избута надолу през пукнатината в тунела.

Петнайсет минути по-късно всички се събраха около огъня от дървени отломки, накладен от Пат. Пит претърси наоколо и събра няколко паднали греди, запазили се сухи в годините след изоставянето на рудника. Скоро тунелът се освети ярко от лумналия силен огън и спасените от наводнената кухина започнаха да се отпускат. Маркес отново заприлича на човешко същество, Пат изглеждаше като възродена и пъргаво масажираше премръзналите крака на Амброуз.

Докато тримата се наслаждаваха на топлината на огъня, Пит се зае да търси чрез компютъра заобиколни пътища, по които да излязат на повърхността. Телърайдската долина беше цялата прорязана от стари рудници. Шахтите, ортите, хоризонталните галерии и тунелите имаха обща дължина от близо шестстотин километра. Пит се почуди как тъй долината не се е огънала като мокър сюнгер. Остави всички да си починат и да се подсушат за около час, след което им напомни, че още не са напълно в безопасност.