Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 36

След като се издигна на петнайсет метра над главите на хората, които го гледаха сковани от напрежение, Пит се спря и освети шахтата нагоре. Стълбата рязко свършваше само на метър и половина над него, но близо четири метра под пода на горния тунел. Той изкачи още две стъпала, пресегна се и хвана едно от въжетата. Дебелината му беше съвсем удобна за изкачване по него. Пусна се от стълбата и започна да се катери по въжето, докато стигна до метър и двайсет над пода на тунела. Тогава се залюля няколко пъти и скочи върху твърда скала.

— Как е? — извика Маркес.

— Стълбата е счупена малко под пода на тунела, но ще мога да ви издърпам от края й. Да тръгва първо доктор О’Конъл.

Докато се изкачваше към лампата, обърната с лъча надолу, Пат чу Пит да удря нещо с камък. Когато стигна до последното стъпало, той спусна една стара дървена греда, в която междувременно бе издълбал две дупки за дръжки.

— Хванете здраво с двете ръце средата на дървото.

Тя направи каквото й бе казано, без да възрази, и бързо бе изтеглена до твърда почва. Минути по-късно Маркес и Амброуз стояха в тунела до нея. Пит насочи лампата си към вътрешността му и видя, че дотам, докъдето проникваше светлинният лъч, паднали камъни нямаше. Тогава я изключи, за да пести батериите.

— След теб, Маркес.

— Проучвах този тунел преди три години. Доколкото си спомням, той води право към входа на „Рай“.

— Но оттам не можем да излезем, защото е затрупан от лавината — напомни Амброуз.

— Можем да го заобиколим — каза Пит, изучавайки екрана на компютъра. — Ако тръгнем по следващия орт, след сто и петдесет метра ще стигнем до тунел на рудник, наречен „Северна звезда“.

— Какво точно значи орт? — попита Пат.

— Хоризонтално разклонение от тунел или шахта, прокарано под прав ъгъл към рудния пласт. Използва се за проветрение и връзка между изкопните работи — поясни Маркес, после се обърна и погледна Пит със съмнение. — Изобщо не съм виждал такъв проход, което, разбира се, не значи, че не съществува, но вероятно е запълнен.

— Тогава си отваряйте очите на четири покрай стената ви отляво — посъветва го Пит.

Маркес кимна безмълвно и закрачи в тъмнината, следвайки пътя, който осветяваше лампата на каската му. Тунелът като че ли нямаше край. По едно време рудокопачът спря и помоли Пит да освети с по-силната си лампа един каменен насип между гредите.

— Май точно това търсим — каза той и посочи свод от твърд гранит над рехаво наредени камъни.

Мъжете веднага се заеха да разчистят отломъците. След малко отворът беше готов и Пит се наведе и освети прохода, през който едва можеше да се мине. Тогава погледна компаса си.

— Води право там, закъдето сме тръгнали. Дайте да го поразчистим още малко, колкото да минем и да продължаваме напред.

Този тунел беше по-тесен от другите и те трябваше да стъпват по траверсите, което забавяше и затрудняваше движението им. Единият час безкрайно ходене по коловоза в тъмнина, прорязвана едва-едва от лампата на рудокопача, изсмука и малкото им останали сили. Те започнаха все по-често да се препъват по неравния път.