Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 31

— Много сте проницателен, докторе. Двама души може и да могат да се върнат до рудника „Пират“, но само двама.

— Тогава трябва да вземете дамата.

Водолазът се усмихна иронично.

— Много благородно от ваша страна, приятелю, но в случая не пълним спасителните лодки на потъващия „Титаник“.

— Моля ви — настоя Маркес, — водата продължава да се покачва. Изведете доктор О’Конъл на безопасно място.

— Щом това ще ви облекчи — каза водолазът с видима безчувственост и хвана Пат за ръката. — Използвали ли сте водолазна екипировка?

Тя поклати глава.

Непознатият насочи лампата си към двамата мъже.

— А някой от вас?

— Има ли значение? — попита мрачно Амброуз.

— За мен, да.

— Аз съм професионален водолаз.

— Надявам се да е така. А вие?

Маркес сви рамене.

— Мога само да плувам.

Водолазът се обърна към Пат, която грижливо увиваше фотоапарата и бележника си в найлонов плик.

— Вие ще плувате до мен и двамата ще се редуваме да си поемаме въздух с регулатора. Аз си поемам въздух и ви подавам накрайника, вие си поемате въздух и ми връщате накрайника. Щом излезем оттук, ще се хванете за колана ми с тежести и ще се държите за него.

Той се обърна към Амброуз и Маркес.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ако възнамерявате да мрете, откажете се. Ще се върна да ви взема след петнайсет минути.

— Моля ви, постарайте се да е малко по-рано. — Маркес го гледаше с посивяло лице. — След двайсет минути водата ще ни залее догоре.

— Тогава се повдигнете на пръсти.

Мъжът от НЮМА хвана Пат за ръката, гмурна се под водата и двамата изчезнаха в мътната вода.

Водейки се по една от осветените линии, изобразени на малкия му компютър, водолазът насочи право напред светлинния лъч на подводната си лампа и заплува през тунела към зловещия мрак, теглейки Пат зад себе си. Водата бе стигнала до тавана, но силата на прилива беше намаляла.

Той хвърли бегъл поглед назад и видя, че жената е затворила плътно очи и се държи здраво за колана му с тежести. Тя не отвори очи дори когато той й подаде накрайника за дишане.

Решението му да предпочете обикновената маска за лице „Скан“ и стандартния регулатор за въздух „Акуеъриъс“ пред старата си и надеждна цяла маска за лице „Марк II“ се оказа разумно. Това улесни плуването му през близо осемстотинметровия лабиринт от подводни тунели от рудника „Пират“, повечето от които бяха затрупани с паднали скални отломъци и подпорни греди. Имаше обаче и сухи тунели, до които водата още не бе стигнала, и там двамата трябваше да пълзят или да вървят изправени. Но за него ходенето по релсите и прескачането на камънаците, както бе екипиран с комплект обемисти бутилки под налягане, с различни измервателни уреди, нож и колан с тежести, съвсем не беше лека работа. Иначе сухото му подводно облекло „Норсман“ го предпазваше от студената вода, когато се наложеше да плува. Беше избрал норсмана, тъй като с него можеше да се движи по-лесно извън водата.