Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 29

Разговорите замряха напълно, когато водата стигна до коленете им, а не след дълго заля краката им догоре. Беше леденостудена и пронизваше плътта им като хиляди иглички. Пат започна да трепери, зъбите й затракаха неудържимо. Амброуз разпозна първите признаци на хипотермията, преджапа до нея и я прегърна. Беше мил и смислен жест от негова страна и тя почувства облекчение. Изпълненият й с ужас поглед не се откъсваше от противната черна вода, която се вихреше под жълтеникавата светлина на лампата на Маркес, отразяваща се върху студената и страховита водна повърхност.

Изведнъж на Пат й се стори, че чу или по-скоро почувства нещо.

— Изключете лампата си — прошепна тя на Маркес.

— Какво?

— Изключете лампата си. Мисля, че има нещо долу.

И двамата мъже бяха сигурни, че тя халюцинира от страх, но Маркес кимна, вдигна ръка и изключи малката си лампа. Каменната стая мигом потъна в непрогледна тъмнина.

— Какво мислиш, че си видяла? — попита я тихо Амброуз.

— Проблясък на светлина — едва чуто отвърна тя.

— Аз не виждам нищо — рече Маркес.

— Трябва да го видите — настоя тя възбудено. — Беше слаба светлина във водата.

Амброуз и Маркес се вторачиха в покачващата се вода, но не видяха нищо освен воден мрак.

— Видях я, кълна се, че видях светлина да проблясва в скалната пукнатина под нас.

Амброуз я притисна по-близо до себе си.

— Няма никой — опита да я успокои той. — Сами сме.

— Ето я пак! — ахна тя. — Не я ли виждате?

Маркес потопи лице под водата и отвори очи. И тогава и той я видя — слаба светлина, идваща откъм тунела. Докато задържаше въздуха си с нарастващо мрачно предчувствие, светлината започна да се приближава и да става по-силна. Той повдигна лице над повърхността на водата и извика с глас, изпълнен с ужас.

— Да, има нещо долу. Призракът! Това е призракът, за който се говори, че обитава минните шахти. Човек не може да върви в залят от вода тунел.

И малкото сили, които им бяха останали, ги напуснаха. Те гледаха като в транс как светлината се издига и минава през отвора на кухината. Маркес включи отново лампата си и тогава и тримата се смразиха на място, когато видяха как призракът, с черна качулка на главата, бавно се показа над повърхността на водата.

После една ръка се вдигна нагоре, свали накрайника за дишане с регулатор и повдигна водолазната маска над челото си. Светлината на малката лампа на рудокопача падна върху чифт матовозелени очи и устни, разтегнати в широка усмивка, разкриващи равни бели зъби.

— Излиза — заговори дружелюбен глас, — че съм пристигнал в пословично критичния момент.

4.

Пат не можеше да не се запита дали съзнанието й, сковано от ужас и от мъчението, на което бе подложено тялото й от ледената вода, не си правеше някакви злокобни шеги с нея. Амброуз и Маркес гледаха като втрещени и не бяха в състояние да издадат и звук. Постепенно обаче шокът им премина и огромна вълна на облекчение ги заля, когато осъзнаха, че най-неочаквано си имат компания и че непознатият има връзка с външния свят. Страхът им мигом се изпари и се замени с огромна надежда.