Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 30

— Откъде, за бога, се появихте? — избъбри развълнуван Маркес.

— От съседния рудник „Пират“ — отвърна непознатият, осветявайки с подводната си лампа стените на кухината, преди да фокусира лъча върху обсидиановия череп. — Какво е това място? Мавзолей?

— Не — отвърна Пат, — загадка.

— Познавам ви — рече Амброуз. — Вчера разговарях с вас. Вие сте от Националната агенция за подводни и морски изследвания.

— Да, а вие сте доктор Амброуз, нали? Приятно ми е да ви видя отново. — Мъжът отмести поглед към рудокопача. — А вие трябва да сте Луис Маркес, собственикът на тази мина. Обещах на съпругата ви да ви закарам навреме за вечеря. — Той погледна към Пат и плахо й се усмихна. — А тази очарователна дама вероятно е доктор О’Конъл.

— Откъде знаете името ми?

— Госпожа Маркес ви описа как изглеждате — поясни той.

— Как стигнахте дотук? — попита все още слисаната Пат.

— След като научихме от шерифа, че входът на рудника е затрупан от лавина, екипът ми от инженери от НЮМА решиха да опитат да стигнат до вас през един от тунелите, водещи от рудника „Пират“ до рудника „Рай“. Не бяхме изминали и стотина метра, когато експлозия разтърси планината. Като видяхме, че водата нахлу в шахтите и започна да залива и двата рудника, разбрахме, че единственият начин да стигнем до вас, е чрез подводно плуване през тунелите.

— Нима сте плували от „Пират“ дотук? — не можеше да повярва Маркес. — Та това са близо осемстотин метра!

— Всъщност водата прииждаше много по-силно, отколкото предполагах. Влачех зад себе си вързана за въже водонепропусклива раница с храна и аптечка, но водата я отнесе, когато ме заля и отхвърли в една стара пробивна машина.

— Ранен ли сте? — попита загрижено Пат.

— Само съм натъртен тук и там, но не си заслужава да говоря за това.

— Цяло чудо е, че не сте се изгубили в лабиринта от тунели, докато сте ни търсили — отбеляза Маркес.

Непознатият повдигна високо малък монитор, чийто екран излъчваше неземна зелена светлина.

— Този подводен компютър е програмиран да изобразява всяка шахта, орт и тунел в каньона Телърайд. Тъй като вашият тунел бе затрупан от срутване, трябваше да заобиколя на по-ниско ниво, да се върна обратно и да тръгна насам от противоположната посока. Както плувах през тунела, мярнах слабата светлина на миньорската ви лампа и ето ме тук.

— Значи никой над земята не знае, че срутване препречи пътя ни — каза Маркес.

— Напротив, знаят — отвърна водолазът. — Екипът ми се обади на шерифа още щом разбрахме какво се е случило.

Лицето на Амброуз издаваше нездрава бледост. Той не можа да се присъедини към ентусиазма на другите.

— Следва ли ви някой друг от екипа ви? — попита той бавно.

Водолазът поклати глава.

— Не, сам съм. Другите изразходваха кислорода си и аз реших, че ще е доста рисковано повече от един да прави опити да ви открие.

— Изглежда, че напразно сте губили време и усилия да дойдете дотук. Не виждам как ще ни спасите.

— Може и да ви изненадам — отвърна простичко мъжът.

— Няма начин аквалангът ви да съдържа достатъчно въздух за четирима, за да ни изведете над земята през катакомбите от залети тунели. И тъй като ние или ще се удавим, или ще умрем от хипотермия до един час, няма да имате време да идете да повикате помощ.