Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 27

Чувство на облекчение изпълни Пат.

— Е, в такъв случай, докато има осветление, ние с доктор Амброуз можем да използваме времето, за да препишем всички надписи.

Още не бе довършила изречението, когато силен тътен се разнесе някъде от дълбините под кухината. Последва стържещ звук от разцепващи се дървени греди, а след това екот от падащи камъни. Силен порив на въздух нахлу през пукнатината в каменната стая и запокити всички на каменния под.

После осветлението угасна.

3.

Грохотът дълбоко в недрата на планината отекна зловещо в скритите участъци на тунела и бавно заглъхна в задушаваща тишина. Невидим в непрогледната тъмнина, прахът, вдигнал се от разтърсването, нахлу през тунела в скалната пукнатина и проникна в кухината като невидима ръка. Всички започнаха да кашлят, когато прахта напълни носовете и устата им и заскърца между зъбите им.

Пръв Амброуз успя да изрече свързани думи.

— Какво, за бога, беше това?

— Срутване на скала — отвърна хрипливо Маркес. — Сигурно се е срутило горнището на тунела.

— Пат! — извика Амброуз, опипвайки в тъмнината. — Ранена ли си?

— Не — отвърна Пат през пристъпи на кашлица. — Въздухът ми бе изкаран, но съм добре.

Той напипа ръката й и й помогна да се изправи на крака.

— Ето, вземи носната ми кърпа и си закрий лицето.

Пат застана неподвижна, докато се опитваше да си поеме въздух.

— Имах чувството, че земята се взриви под краката ми.

— Защо така изведнъж поддаде скалата? — отправи въпроса си Амброуз към Маркес, без да го вижда.

— Не знам, но ми се струва, че беше взрив на динамит.

— А възможно ли е последицата от падналата лавина да е причинила срутването на тунела? — попита пак Амброуз.

— Готов съм да се закълна, че беше динамит — рече Маркес. — Не мога да не го позная. Използвал съм го години наред. Винаги съм слагал по малко количество, за да сведа до минимум ударната вълна. Някой явно е поставил заряд с концентрирано взривно вещество в някой от тунелите под нас, и то голямо количество, като съдя по силата на разтърсването.

— Но нали мината е изоставена.

— Така е. Освен аз и жена ми никой не е стъпвал тук от години.

— Но как…

— Не как, а защо? — Маркес блъсна краката на антрополога, докато лазеше на четири крака, търсейки пипнешком каската си.

— Да не искате да кажете, че някой нарочно е сложил експлозиви, за да запечата мината? — попита изумена Пат.

— Ще го разбера, ако излезем оттук. — Маркес намери каската си, сложи я върху покритата си с прах коса и включи лампата й. — Е, така е по-добре.

Малкият светлинен лъч осветяваше символично помещението. Слягащият се прах имаше зловещия и тайнствен вид на крайбрежна мъгла. И тримата приличаха на прашни статуи, лицата и дрехите им бяха добили цвета на заобикалящите ги гранитни стени.

— Не ми хареса това „ако“, което употребихте.

— Употребих го, защото зависи от коя страна на пукнатината се е срутил тунелът. Ако е навътре в мината, добре, но ако горнището му е паднало някъде между тази кухина и изхода на шахтата, ще имаме проблем. Отивам да проверя.