Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 26

Последва ново разтрисане на кухината, този път по-силно.

— Май ще е по-добре да тръгнем с вас — предложи Пат със свито сърце.

— Подпорните греди на галерията са много стари и доста от тях са изгнили — предупреди ги Маркес. — Прекомерно движение на скалата може да причини срутването им, а оттам и свличания. По-безопасно е да чакате тук.

— Не се бавете — каза Пат. — Започвам да чувствам признаци на клаустрофобия.

— Връщам се след десет минути — увери я Маркес.

Когато стъпките на Маркес заглъхнаха, Пат се обърна към Амброуз.

— Не ми каза каква е преценката ти за черепа. Древен ли е, или съвременен?

Амброуз се загледа в черепа с разсеян поглед.

— Само в лаборатория ще може да се установи дали е изсечен и полиран ръчно, или със съвременни инструменти. Единственото, което знаем със сигурност, е, че това помещение не е изкопано и изградено от рудокопачи. Все някъде трябва да съществуват счетоводни документи за такъв голям проект. А Маркес ме увери, че в архивите на стария рудник „Рай“ и на картите на тунелите никъде в този участък не е отбелязана вертикална шахта, водеща към подземна кухина. Което значи, че тя трябва да е била изкопана преди 1850 година.

— Или много по-късно.

Амброуз сви рамене.

— Всички минни операции са били преустановени през 1931 година. Оттогава операция от такъв мащаб не би могла да мине незабелязано. Не ми се ще да залагам на карта репутацията си, но ще заявя недвусмислено твърдото си убеждение, че тази стая и черепът датират отпреди хиляда години, а вероятно и повече.

— Може би са дело на индианците — настоя на своето Пат.

Амброуз поклати глава.

— Не е възможно. Първите американци са построили голям брой комплексни каменни структури, но подобна прецизна работа е извън техните умения. И после, вземи предвид надписите. Те едва ли са плод на хора без писменост.

— А тези носят белезите на висока интелигентност — рече кротко Пат, прокарвайки леко пръсти по символите в гранита.

Тя започна да преписва необикновените символи в малкия си бележник, които после изчисли, че са общо четирийсет и два на брой. После измери дълбочината на гравюрите и разстоянието между редовете и символите. Колкото повече изучаваше очевидната формулировка, толкова по-объркана ставаше. Имаше загадъчна логика в надписите, която само най-щателен превод можеше да разгадае. Тя правеше снимки на надписите и звездните символи на тавана, когато Маркес се промуши през дупката в пода.

— Изглежда, ще останем още малко тук, приятели — съобщи той. — Лавина е затрупала входа на рудника.

— О, мили боже! — промълви Пат.

— Не се притеснявайте — успокои я Маркес с лека усмивка. — Жена ми е свикнала със закъсненията ми. Ще предположи, че сме изпаднали в затруднение и ще се обади за помощ. Спасителният екип от града ще тръгне веднага с необходимите съоръжения, за да ни извади.

— Колко време ще престоим тук? — попита Амброуз.

— Трудно е да се каже, след като не знаем колко сняг е затрупал отвора на шахтата. Може да отнеме няколко часа, а може би и цял ден. Но те ще действат, докато не изчистят снега. Бъдете спокойни.