Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 25

— А отворът на пода? — попита Пат.

— Маркес го е взривил случайно, докато е копаел минералната скала — отвърна Амброуз.

— Тогава как е изградена тази стая, след като няма нито вход, нито изход?

Амброуз посочи тавана.

— Единственото, което открих в почти невидимата цепнатина около границите, е в тавана. Мога само да предполагам, че който е изградил този куб, е дълбал отгоре и после го е затворил с прецизно издялана плоча.

— С каква цел?

Амброуз се усмихна.

— Тъкмо по тази причина си тук — да намериш отговора.

Пат извади от малката си чантичка, закачена за колана й, бележник, малка художническа четка и лупа. Приближи се до една от стените, избърса внимателно вековната прах и се взря през лупата в писмените знаци. След няколко минути вдигна глава и погледна към тавана. После извърна безизразно лице към Амброуз и рече:

— Таванът като че ли се явява небесна карта на звездите. Символите са… — Тя замълча за миг. — Всъщност това може и да е някаква измислица на златотърсачите, които са прокопавали тунела.

— Какво те доведе до това заключение? — поинтересува се Амброуз.

— Символите нямат никаква прилика с нито един от древните надписи, които съм проучвала досега.

— Можеш ли да разчетеш някой от тях?

— Единственото, което мога да кажа, е, че това не е пиктографика като йероглифи или логографични знаци, които изразяват отделни думи. Нито са символи, предполагащи думи или срички. По-скоро е азбука.

— Значи са комбинация от отделни звуци — каза Амброуз.

Пат потвърди с глава и допълни:

— Това е или някакъв писмен код, или изкусна система на писане.

Амброуз я загледа проницателно.

— Защо според теб е цялата тази измислица?

— Надписите не се вместват в нито един познат образец, сътворен от човек, вписан в историята — отвърна Пат с тих авторитетен глас.

— Спомена думата „изкусна“.

Пат подаде на Амброуз лупата.

— Виж сам. Символите са забележително прости. Използването на геометрични изображения в комбинация с отделни черти е много ефикасна система за писмено общуване. Затова не мога да повярвам, че нещо от това идва от древна култура.

— Могат ли да се разчетат символите?

— Ще разбера, когато ги препиша и ги дам в компютърната лаборатория в университета. Малко от древните надписи са толкова ясни и различими като тези. Символите като че ли имат строго определена структура. Главният проблем е, че ние нямаме други подобни епиграфи никъде другаде в света, които да ни служат като пътеводител. Засега плувам в непознати води, докато компютърът не открие нещо.

— Как се справяте вие там, горе? — извика Маркес от пукнатината под тях.

— Всичко е наред засега — отвърна Пат. — В града има ли книжарница?

— Дори две.

— Чудесно. Ще ми трябва топ копирна хартия и прозрачна лента, за да слепя дълги листове, които да мога да навия… — Тя млъкна, когато от тунела се разнесе слаб тътен и подът на куба се разтресе под краката им. — Земетресение ли е това? — подвикна тя на Маркес.

— Не — отвърна той през отвора. — Предполагам, че някъде в планината падна лавина. Вие продължавайте работата си, аз ще се кача горе да проверя.