Читать «Атентатът» онлайн - страница 99

— Името ми е Шломи Хирш, но арабите ме наричат Зеев Отшелника. Кръстили са ме на един аскет от далечното минало. Живея в колиба ей там, отвъд портокаловите дръвчета. Преди работех като търговец при вашия патриарх. Откакто той изгуби земите си, аз се превърнах в лечител-шарлатанин. Всички знаят, че нямам повече способности от пилетата, които принасям в жертва върху олтара на празните усилия, но хората не ги е грижа. Все още идват да ми поръчват чудеса, които не мога да извършвам. Обещавам по-благополучни дни за няколко пършиви шекела и тъй като това е недостатъчно, за да свързвам двата края, никой не ми гони карез, когато се издънвам.

Стискам ръката му.

— Нарушавам ли ви спокойствието?

— Не — уверявам го.

— Чудесно. Напоследък рядко някой идва тук. Заради Стената. Наистина е ужасна тази Стена, нали? Как могат хората да строят подобни чудовища?

— Чудовищните построения не зависят единствено от инфраструктурата.

— Така е, но тук наистина можеше да се намери по-добро решение. Стена ли? Какво означава това? Евреинът е роден свободен като вятъра, непревземаем като пустинята на Юдея. Причината да пропусне да определи територията на родината си, заради което едва не му я отнели, е, че дълго време вярва, че в Обетованата земя никаква преграда не пречи на погледа му да прониква по-далеч от виковете му.

— А виковете на другите, какво да правим с тях?

Старецът свежда глава.

Той загребва шепа пръст и я рони между пръстите си.

— За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.

— Исаия, глава 1:11 — казвам.

Старецът изглежда възхитен.

— Браво.

— Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! — рецитирам му. — В нея правда обитаваше, а сега — убийци.

И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат.

… и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си. И ще секат надясно — и ще си останат гладни, и ще ядат наляво — и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца

И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.

— А Шарон да внимава в картинката, амин!

Избухваме в смях.

— Взе ми акъла — признава той. — Откъде знаеш тези строфи от Книгата на Исаия?

— Всеки евреин от Палестина е малко арабин, а няма арабин в Израел, който да не е поне малко евреин.

— Напълно съм съгласен. Защо тогава има толкова много омраза при несъмненото кръвно родство?

— Защото не сме научили кой знае какво от пророците и от елементарните правила на живота.

Той тъжно кима с глава.

— Какво тогава трябва да сторим? — проявява интерес той.

— Първо да върнем свободата на Господа Бога. Той се превърна в заложник на лицемерната ни набожност.

От фермата се задава кола и вдига облаци прах след себе си.

— Сигурно е за теб — предупреждава ме старецът. — Мен ме търсят винаги хора, яхнали магарета.