Читать «Атентатът» онлайн - страница 97

— Моят доктор — произнася той с треперещ глас, — моят доктор…

Фатен, трийсет и пет годишната му внучка, е до него. Не бих я познал на улицата. Толкова време мина. Оставих я подплашено хлапе, винаги готова да се заяде с братовчедите си, преди да офейка, сякаш дявол я гони по петите. Новините, които от време на време достигаха до Тел Авив, я представяха като неудачница. Злите езици я наричаха Девствената вдовица. Късметът винаги е изневерявал на Фатен. Първият й мъж загива в сватбения кортеж, когато колата се преобръща заради злощастно спукване на гума; вторият й годеник бива убит при спречкване с израелски патрул два дни преди сватбата. Свадливите свахи тутакси я нарочват, че е прокълната, и повече никакъв кандидат не почуква на портата й. Тя е яка и тромава, свикнала с неблагодарната домашна работа и строгостта на домашното огнище. Прегръдката й е здрава, а целувката й — звучна.

Висам взема сака ми, а след това, когато старейшината пуска ръката ми, ме отвежда да ми покаже моята стая. Заспивам още преди да съм докоснал възглавницата. Вечерта той идва да ме събуди. Двамата с Фатен са постлали трапезата под асмата. Не са се поскъпили за нищо. Старейшината е седнал в края на масата, потънал в инвалидния стол; очите му не ме изпускат нито за секунда; той е на седмото небе. Четиримата вечеряме навън. Висам ни разказва майтапи от фронта до късно през нощта. Омр се смее с крайчеца на очите си, сгушил брадичка в шията. Висам е голям терк, трудно ми е да повярвам, че срамежливо момче като него може да притежава толкова силно чувство за хумор.

Връщам се в стаята, пиян от разказите му.

Сутринта ставам още когато нощта запретва полите си, подгонена от първите докосвания на деня. Спах като младенец. Може би са ми се явили хубави сънища, но нищо не помня. Усещам се свеж, пречистен. Фатен вече е извела доайена в двора; виждам го през прозореца, достолепен върху трона си, подобен на тотем. Той чака изгрева на слънцето. Фатен вече е изпекла питките. Тя ми сервира закуската в салона: кафе с мляко, маслини и твърдо сварени яйца, плодове и филии с масло, потопени в мед. Ям сам, Висам още спи. Фатен идва от време на време да провери дали нещо не ми липсва. След похапването се присъединявам към Омр в двора. Той силно ми стиска ръката, когато се навеждам да го целуна по челото. Не казва нищо особено, но се наслаждава на всеки миг, който му дарявам. Фатен отива в кокошарника да нахрани пиленцата. Всеки път, когато минава покрай мен, ми отправя една и съща усмивка. Въпреки че животът във фермата е суров, а съдбата е немилостива към нея, тя се държи. Погледът й е сух, в жестовете й няма финес, но усмивката й ревниво пази свенливата си нежност.

— Ще направя една обиколка — казвам на Омр. — Кой знае? Може пък да намеря някъде медното копче, което загубих преди повече от четирийсет години.