Читать «Атентатът» онлайн - страница 101

Не съжалявам за престоя си в родния дом. Топлотата на близките ми ме ободрява, щедростта им ме успокоява. Дните ми преминават както във фермата, където правя компания на старейшината и на леля хаджийка Наджет, така и на хълмчето, където се срещам със стария Зеев и слушам веселите му истории за лековерието на малките хора.

Зеев е обаятелна личност, малко лудичък, но мъдър, нещо като изгонен от рая светец, който предпочита да възприема нещата такива, каквито са, в безпорядък, преди да пристъпи към подредбата им, както човек скача в тръгналия влак, под претекст, че всяко откритие ни обогатява, дори когато потегляме към сурова съдба. Ако зависеше от него, той охотно би заменил Мойсеевия си жезъл за метла на вещица и би се забавлявал да прави магиите толкова лечебни, колкото чудесата, обещани на грешниците, които идват да молят за милосърдието му, възприемайки нищетата му като въздържание и маргинализацията му за аскетизъм. Благодарение на него научих много за хората и за самия себе си. Хуморът му облекчава товара на превратностите, трезвостта му държи на разстояние злините на действителността, като забравя обещанията си и убива надеждите. Достатъчно ми е да чуя гласа му, за да забравя грижите си. Когато се впуска в безкрайните си теории за изстъпленията на хората и за тяхната суета, нищо не може да го спре; увлича всичко в словата си и на първо място мен. „Човешкият живот струва много повече от саможертвата, колкото и свещена да е тя, признава той, като издържа погледа ми. Защото най-великата, най-справедливата и най-благородната Кауза на земята е правото на живот…“ Истинско пиршество е този човек. Притежава таланта да не се оставя на събитията да го удавят в потопа си и добродетелта да не се предава пред обсадата на злощастията. Коя е неговата империя? Колибата, в която живее. Угощенията му? Скромната храна, която разделя със съществата, които цени. Славата му? Добрата мисъл за него в спомените на онези, които ще го надживеят.

Разговаряме с часове на върха на хълма, седнали на голям камък, гърбом към Стената и с поглед към няколкото зеленчукови градини, които все още могат да се видят върху територията на племето…

Нещастието ме настига вечерта, след като съм се разделил с него.

Жени в черно се струпват в двора. Фатен стои настрана, обхванала главата си с ръце. Стенанията и воплите изпълват фермата с лоши предзнаменования. Неколцина мъже разговарят до курника; роднини, съседи.

Търся старейшината, но не го откривам никъде.

Да не би да е починал?…

— В стаята си е — казва ми един братовчед. — Леля хаджийка е до него. Много зле понесе новината.

— Каква новина?…

— Висам… Тази сутрин падна на полето на честта. Натъпкал колата си с експлозиви и нападнал израелски контролен пост.

Призори войниците нахлуват в района. Пристигат с бронирани коли, обкръжават къщата на патриарха. Върху специална платформа е натоварен булдозер. Офицерът иска да види старейшината. Омр се чувства зле, затова аз го представлявам. Офицерът ми съобщава, че заради самоубийствената операция, предприета от Висам Джаафари срещу контролния пост, и съобразно заповедите на висшестоящите разполагаме с половин час, за да напуснем жилището и да дадем възможност да се пристъпи към разрушаването му.