Читать «Атентатът» онлайн - страница 100
Ясмина Кадра
Подавам му ръка, сбогувам се и се спускам по възвишението надолу към пътя.
В къщата на патриарха заварвам навалица; самата леля Наджет е тук; тя беше при дъщеря си в Тубас, но се върнала, щом дочула, че съм се прибрал в бащиното гнездо. На деветдесет години, тя въобще не се е превила. Все така здраво стъпила на краката си е, с искрящ поглед и отмерени жестове. Тя е нашата всеобща майка, най-младата съпруга и единствената вдовица на патриарха. Когато мама искаше да ми се кара, беше достатъчно да извикам името й, за да бъда пощаден… Тя плаче на гърдите ми. Други братовчеди, чичовци, племенници, племеннички и всевъзможни роднини търпеливо чакат реда си, за да ме целунат. Никой не ми се сърди, задето съм заминал далече и дълго съм останал там. Всички са доволни, че ме виждат отново, че съм техен за времето на една прегръдка; всички ми прощават, че не съм се сещал за тях дълги години, че съм предпочитал грейналите градски сгради пред прашните хълмове, големите булеварди пред козите пътеки, измамния блясък пред простичките неща от живота. Виждайки колко всички тези хора ме обичат и като не мога в замяна да им отвърна с нищо повече от усмивка, усещам колко съм обеднял. Обръщайки гръб на тези шумни, но със запушена уста земи, съм си представял, че разкъсвам вериги. Не исках да приличам на близките си, да понасям тяхната мизерия и да се поддържам от техния стоицизъм. Спомням си, че не спирах да ситня зад баща си, когато с платното като щит и четката, издигната като острие на копие, упорстваше да преследва своя еднорог през страна, където легендите натъжават човека. Всеки път, когато някой търговец на картини му отказваше с презрителен жест с глава, ни заличаваше и двамата. Беше чудовищно. Баща ми не се предаваше, убеден, че в крайна сметка ще успее да предизвика чудото. Провалите му ме изпълваха с ярост; постоянството му ме правеше по-силен. За да не завися от баналното движение с глава, аз се отказах от овощните градини на дядо, от детските си игри, дори от майка си; струваше ми се, че това е единствената възможност да превърна съдбата си в епопея, тъй като всички други ме унижаваха.
Висам закла три овена, за да ни възнагради с чеверме, достойно за големи празници. Събирането е вълнуващо; накрая трудно се държа на нозете си. Цяла една епоха се завръща, препускайки в галоп, великолепна като фантазия. Представят ми подплашени дечица, новобрачни, бъдещи роднини. Довтасват съседите, стари познати, приятели на баща ми и някогашни хлапаци. Празникът не свършва до зори.
На четвъртия ден спокойствието се връща в къщата на патриарха. Фатен отново взема нещата в свои ръце. Леля Наджет и старейшината прекарват дните в двора, гледат танца на комарите над зеленчуковата градина. Висам иска разрешение да се върне в Джанин. Повикали са го по телефона. Той си събира багажа, целува старите и сестра си Фатен. Преди да тръгне, ми казва какъв късметлия се чувства, задето ме е срещнал
