Читать «Атентатът» онлайн - страница 96

Мисля, че пристигнах там, закъдето бях тръгнал. Пътуването беше ужасно, но нямам усещането, че съм постигнал нещо, че съм достигнал до изкупителни отговори. Същевременно се чувствам освободен; казвам си, че съм се добрал до края на мъките и че оттук нататък вече нищо не може да ме изненада. Болезненото дирене на истината е моето пътуване към посвещаването. Отсега нататък ще си позволя ли да подложа на ревизия реда на нещата, ще го поставя ли под въпрос, ще променя ли позицията си спрямо него? Вероятно да, но едва ли ще изпитам чувството, че съм извършил нещо съществено. Едничката истина, която има смисъл за мен, е тази, която ще ми позволи един ден да се взема в ръце и да се върна при пациентите си. Защото единственото сражение, в което вярвам и което си заслужава кървенето, е това на хирурга, а целта му е да възвърне живота там, където е избрала да броди смъртта.

16.

Омр, старейшината на племето, последното дихание от епопея, въплътила отколешните ни мечтания… Омр, братът на дядо ми, човекът, който премина през века като опашата комета, толкова жизнен, че времето сякаш не е успяло да го засегне… Той е тук, в двора на патриарха, и ми се усмихва. Щастлив е, че ме вижда. Лицето му, набраздено от дълбоки бръчки, потръпва от силна радост, сякаш малък палавник е видял отново баща си след дълга раздяла. Няколко пъти хаджия, той познава славата, почестите и много страни, препускал е на чистокръвни коне из бунтовни краища. Воювал е редом с Лоурънс Арабски, „бледия Иблис, дошъл от мъгливи страни да вдигне бедуините срещу османците и да посее раздор сред мохамеданите“, служил в преторианската гвардия на крал Ибн Сауд, преди да се влюби с една одалиска и да избяга с нея на полуострова. Животът на двойката преминава в скиталчество, а после идва и упадъкът на чувствата. Изоставен от музата си, той кръстосва от княжества в султанати, търси си късмета, подвизава се тук и там, превръща се в трафикант на оръжие в Сана, в търговец на килими в Александрия, преди да бъде тежко ранен при защитата на ал-Кудс през 1947 г.

Виждал към го да накуцва поради попадналия в коляното му куршум, след това се подпираше на бастун поради сполетелия го инфаркт в деня, когато видял израелските булдозери да опустошават овощните градини на патриарха, за да подготвят почвата за създаването на еврейска колония. Днес го намирам ужасяващо смален, с мъртвешки бледо лице и посърнал поглед; просто едно джезве кокали, забравено върху инвалиден стол.

Целувам му ръка и прикляквам до нозете му. Изтънелите му пръсти разрошват косите ми, докато се опитва да си поеме дъх, за да ми каже колко завръщането ми в бащиния дом го изпълва с щастие. Отпускам глава на гърдите му както някога, когато бях негов галеник и му се оплаквах, когато ми отказваха благоразположението си.