Читать «Атентатът» онлайн - страница 81
Ясмина Кадра
На Навеед му е досадно, но нищо повече. Лицето му не издава вътрешно вълнение.
— Какво би сторил ти на мое място? — ожесточава се той. — Жената на най-добрия ми приятел е камикадзе. Всички се оказахме неподготвени, съпругът й, съседите й, близките й. Искаш да разбереш как и защо ли? Това е твое право. Но е и мое право.
Не мога да се опомня.
Вцепенявам се.
— Значи така! — просъсквам.
Навеед се опитва да се приближи до мен. Вдигам двете си ръце, умолявайки го да остане там, където е, свивам по първата уличка и изчезвам в нощта.
14.
В Джанин разумът е с избити зъби и отказва каквато и да било протеза, която може да му върне усмивката. Впрочем тук вече никой не се усмихва. Някогашното добро настроение е отлетяло, откакто погребалните плащаници и бойните знамена са превзели страдалната земя.
— Още нищо не си видял — казва Джамил, сякаш чете мислите ми. — Адът е приют в сравнение с това, което става тук.
Всъщност видях немалко неща, откакто преминах от другата страна на Стената: обсадени махали; въоръжени постове на всеки кръстопът; шосета, осеяни с овъглени коли, поразени от разузнавателните самолети; кохорти клетници, чакащи реда си, за да бъдат проконтролирани, блъскани и нерядко — връщани обратно; голобради кашици, които си изпускат нервите и удрят, без да гледат и да подбират; протестиращи жени, дето могат да противопоставят на ударите с приклади само изранените си ръце; джипове браздят равнините, други ескортират колони евреи, тръгнали към работните си места, сякаш прекосяващи минни полета…
— Преди една седмица — добавя Джамил — тук беше краят на света. Виждал ли си танкове да се изправят срещу прашки, Амин? В Джанин откриха огън срещу хлапетата, които хвърляха камъни. Голият тъпче Давид на всеки ъгъл.
Бях на светлинни години от подозрението, че състоянието на разложение е толкова напреднало, че надеждите са толкова онеправдани от съдбата. Отлично знаех, че омразата уврежда манталитета както на едната, така и на другата страна, познавах упорството на воюващите страни и твърдото им нежелание да се разберат и да се вслушват единствено в убийствената злоба; но все пак се травматизирах, когато виждах със собствените си очи непоносимото насилие. В Тел Авив се намирах на друга планета. Моите наочници скриваха от мен основния смисъл на драмата, която прояжда страната ми; почестите, които ми се оказваха, потулваха истинската същност на ужасите, превръщащи благословената от Бога земя в неизбродно сметище, където основополагащите ценности на човечеството гният с извадени вътрешности, където тамянът мирише лошо като неизпълнените обещания, където призракът на пророците си забулва лицето при всяка молитва, която се изгубва сред оръжия и викове.
— По-далече не можем да отидем — предупреждава ме Джамил. — Практически се намираме на демаркационната линия. От разрушения двор вляво започва стрелбата.
Показва ми купчина почернели камъни.
— Двама предатели бяха екзекутирани от „Ислямски джихад“ миналия петък. Телата им бяха изложени тук. Подути като балони.