Читать «Атентатът» онлайн - страница 83

Най-после стигаме до относително пощадени квартали. Милиционери с маскировъчни униформи и качулки се суетят неистово. Джамил ми обяснява, че трябва да остави колата в гараж и оттук нататък ще разчитаме на краката си.

Минаваме по безкрайни улички, гъмжащи от разгневени хора, преди да съгледаме коптора на Халил.

Джамил няколко пъти чука на вратата; отговор няма.

Един съсед ни съобщава, че преди няколко часа Халил и семейството му са заминали за Наблус.

— Какъв лош късмет! — възкликва Джамил. — Казаха ли къде точно в Наблус?

— Не оставиха координати… Той знаеше ли, че ще дойдеш?

— Не можах да се свържа с него! — казва Джамил, ядосан, че е бил целия път напразно. — Джанин е изолиран от света… Знаеш ли защо е заминал за Наблус?

— Ами, просто взе, че замина. Какво да прави тук. Нямаме течаща вода, нямаме електричество; не се намира нищо за ядене, а и не можем да мигнем нито денем, нито нощем. Ако имах близки роднини, които да ме приемат някъде, щях да направя същото.

Джамил ме моли за още една цигара.

— Какъв лош късмет! — пустосва той. — Не познавам никого в Наблус.

Съседът ни кани да влезем в дома му, за да си починем.

— Не, благодаря — казвам. — Бързаме.

Джамил се опитва да размисли, но разочарованието прогонва мислите му. Сяда пред вратата на брат си, пуши нервно и ядно стиска челюсти.

Изведнъж става.

— Какво ще правим сега? — казва. — Не мога да остана тук. Трябва да се върна в Рамала и да върна колата на нейния собственик.

Аз също съм объркан. Халил беше единственият ми ориентировъчен знак. Според последни сведения Адел се приютил у тях. Надявах се да ме отведе до него.

Ние сме братовчеди, Халил, Джамил и аз. Не познавам добре първия, който е с десет години по-голям от мен, но в юношеските си години бяхме много близки с Джамил. Напоследък не се срещаме често поради несъвместимостта на професиите ни, аз — хирург в Тел Авив, а той — охранител в Рамала, но когато му се случваше да минава през нашия град, Джамил не пропускаше случай да прескочи до вкъщи. Той е добър глава на семейство, сърдечен и безкористен. Много ме цени и е запазил от някогашната ни дружба неизменна нежност. Когато му съобщих, че пристигам, той веднага поиска отпуск от шефа си, за да се занимава с мене. Знае за Сихем. Ясер му разказал за бурното ми пребиваване във Витлеем и споделил с него тегнещите над мен подозрения за евентуалното ми манипулиране от израелските тайни служби. Джамил въобще не пожелал да го слуша. Заплаши ме, че няма да ми проговори, ако не отида право у тях.

Прекарах две нощи в Рамала заради колата ми, която един монтьор не успя да поправи. Джамил се обърна към друг братовчед да ни даде автомобила си, като обеща да му го върне, преди да падне нощта. Разчиташе да ме остави при брат си Халил и веднага да се върне обратно.

— Има ли някъде хотел? — питам съседа.

— Естествено, но заради всичките тези журналисти хотелите са пълни. Ако решите да изчакате Халил у дома, няма да ме притесните. Винаги разполагам със свободно легло за правоверни.