Читать «Атентатът» онлайн - страница 64

Известно време той ме разглежда, за да установи дали съм разбрал думите му; след това отново потъва в разглеждане на безукорно чистите си нокти и продължава:

— Не познавах съпругата ти и съжалявам за това. Жена ти заслужава да целуват нозете й. Това, което тя ни даде посредством саможертвата си, ни прави по-силни и ни възпитава. Разбирам, че си напълно объркан. Все още не си осъзнал значението на нейния акт. В момента взема връх накърнената ти съпружеска гордост. Но ще дойде ден, когато нещата ще се променят и ще прогледнеш ясно. Ако тя не ти е казала нищо за своята борба, това не означава, че те е предала. Нямало е какво да ти казва. Не е дължала сметка никому. След като се е посветила на Бога… Не искам от теб да й простиш — какво означава прошката на един мъж, когато жената е осенена от Бога? Моля те, обърни страницата. Животът продължава.

— Искам да знам защо — заявявам упорито.

— Защо какво? Историята си е нейна и въобще не те засяга.

— Бях неин съпруг.

— Тя отлично е знаела това. Щом не е пожелала да те посвети, значи е имала причини. По този начин тя те дисквалифицира.

— Глупости! Тя имаше задължения към мен. Не може по такъв начин да напусне съпруга си. Във всеки случай, не мен. Никога не съм съгрешавал спрямо нея. А тя прати по дяволите моя живот. Не само нейния. Моят живот и този на още седемнайсет души, които изобщо не е познавала. И ти ме питаш защо искам да знам? Искам да науча всичко, цялата истина.

— Коя истина? Твоята или нейната? Тази на жена, осъзнала какъв е дългът й, или на мъж, който смята, че е достатъчно да обърне гръб на трагедията, за да си измие ръцете? Каква истина искаш да разбереш, доктор Амин Джаафари? Тази на арабина, който си мисли, че с израелски паспорт се е измъкнал от яслата си? Тази на съвършената обслужваща чернилка, която показват, че уважават по всеки възможен повод и я канят на високопоставени приеми, за да се представят колко са толерантни и грижовни? Тази на човека, който като си сменя дрехата смята, че си е сменил кожата и е навлякъл най-съвършената нова окраска?… Тази истина ли търсиш, или пък бягаш от нея?… На коя планета живееш ти, господине? Намираме се в свят, където всички се разкъсват взаимно. Нощем събираме труповете на близките си, а сутрин ги погребваме. Родината ни е изнасилена, децата ни не помнят какво значи училище, девойките ни не мечтаят, откакто техните прекрасни принцове предпочитат Интифадата, градовете ни се сриват под грохота на танковете, а светците ни плачат с кървави сълзи. Само ти, тъй като се намираш на топло в златната си клетка, отказваш да видиш нашия ад. В края на краищата това е твое право. Всеки управлява лодката си както му е угодно. Но, моля те, не обвинявай тези, които, отвратени от твоето безучастие и от егоизма ти, не се поколебават да дадат живота си, за да те разбудят… Съпругата ти умря заради твоето изкупление, господин Джаафари.