Читать «Атентатът» онлайн - страница 63

— Не ти правя посещение от вежливост — казвам му.

— Знам… Какво мога да сторя за теб?

— Съпругата ми е мъртва. Но преди да се взриви сред група ученици, тя е дошла в този град, за да се срещне със своя гуру. Бесен съм, че е предпочела интегристите пред мен — добавям, неспособен да сдържа яростта, която ме обзема като тъмен прилив. — И двойно побеснявам, като си помисля, че не разбрах нищо. Признавам, че най-много ме е яд, защото не успях нищо да предвидя. Моята жена — ислямистка? Откога? Не ми се побира в ума. Тя беше модерна жена. Обичаше да пътува и да плува, да пие цитронада на терасата на някоя луксозна сладкарница, беше изключително горда с косите си, за да ги скрие под забрадка… Какво сте й приказвали, за да я превърнете в чудовище, в терористка, в самоубийствена интегристка, тя, която не понасяше дори скимтенето на малките кученца?

Той е разочарован. Операцията по очароване, която е тренирал часове наред, преди да ме посрещне, отива по дяволите. Не е очаквал подобна реакция от мен, надявал се е с екстравагантната постановка, свързана с пристигането ми, особено с доброволното ми „отвличане“, достатъчно да ме е впечатлил, за да се почувствам в положението на по-слабия. Аз самият не мога да разбера откъде черпя тази агресивна дързост, от която ръцете ми треперят, но гласът ми остава твърд, сърцето ми бие, но коленете ми не се огъват. Захванат в клещи между несигурността на положението ми и яростта, която надменното усърдие на домакина ми и безвкусната му дегизировка предизвикват в мен, аз избирам дързостта. Изпитвам необходимост да покажа ясно на този оперетен герой, че не се боя от него, че искам да му запратя в лицето погнусата и злобата, които екзалтирани типове като него предизвикват в мен.

Дълго време предводителят на правоверните си опипва пръстите, тъй като не знае откъде да започне.

— Не ми харесва бруталността на словата ти, братко Амин — накрая въздъхва той. — Но я отдавам на мъката ти.

— Можете да я отдадете на каквото си щете.

Лицето му пламва.

— Моля те, без грубости. Не ги понасям. Особено пък в устата на виден хирург. Приех да се срещна с теб по една проста причина: ще ти обясня веднъж завинаги, че представленията, които устройваш в нашия град, няма да ти помогнат. Тук няма нищо за теб. Искаше да се срещнеш с отговорно лице от нашето движение. Това вече е сторено. Сега ще се върнеш в Тел Авив и ще сложиш кръст на срещата ни. И още нещо: лично аз не познавах жена ти. Тя не действаше под нашето знаме, но ние оценяваме жеста й.

Той вдига към мен бляскащи очи.

— И последна забележка, докторе. Тъй като искаш да заприличаш на приемните си братя, губиш уважението на роднините си. Ислямистът е политически деец. Той има само една амбиция: да установи теократична държава в родината си и да се радва на нейния суверенитет и на нейната независимост… Интегристът е привърженик на джихад до крайност. Той не вярва в суверенитета на мюсюлманските държави, нито в тяхната независимост. Според него те са страни-сателити, които трябва да се разградят в полза на един общ халифат. Интегристът мечтае за неделим и единствен съюз на улемите, който ще се простира от Индонезия до Мароко, и тъй като няма да успее да покръсти Запада в исляма, ще го покори или ще го унищожи… Ние не сме нито ислямисти, нито интегристи, доктор Джаафари. Ние сме деца на ограбван и измъчван народ, които се борят с подръчни средства, за да възстановят родината си, ни повече, ни по-малко.