Читать «Атентатът» онлайн - страница 15

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Изразявам се ясно… Не ме гледайте така. И не се опитвайте да твърдите, че не сте в течение на нещата.

— За какво говорите?

— За съпругата ви, докторе, за това, което е извършила.

— Не е тя. Не може да бъде тя.

— А защо да не е тя?

Не му отговарям, задоволявам се просто да взема главата си в ръце, за да дойда на себе си. Но той ми попречва; със свободната си ръка вдига брадичката ми така, че ме гледа право в очите.

— Практикуващ вярващ ли сте, докторе?

— Не.

— А съпругата ви?

— Не.

Той смръщва вежди.

— Не?

— Тя не се молеше, ако това разбирате под практикуване.

— Странно…

Той сяда върху подлакътника на отсрещния фотьойл, кръстосва крака, забива лакът в бедрото си и деликатно прокарва по брадичката си палец и показалец с присвити от дима очи.

Погледът му ме пронизва.

— Тя не се молеше, така ли?

— Не.

— Спазваше ли рамадана?

— Да.

— О!…

Той поглажда носа си, без да ме изпуска от очи.

— Общо взето, своенравна вярваща… За да обърка следите и да действа спокойно някъде. Вероятно се е подвизавала в някоя благотворителна фондация или нещо подобно; това са чудесни прикрития, които се използват, ако човек си има неприятности. Но отвъд доброволното сътрудничество винаги има дела, носещи големи печалби: жито за оправните, кътче от рая за глупците. Поназнайвам нещичко, такъв ми е занаятът. Все си мисля, че съм стигнал до дъното на човешката глупост, но се оказва, че продължавам да се въртя в периферията й…

Той ми духва дим в лицето.

— Тя е изпитвала симпатия към Бригадите на Ал-Акса, нали? Не, всъщност не Бригадите на Ал-Акса. Говори се, че те не долюбват особено самоубийствените атентати. За мен всичките тези негодници са еднакви. Дали е „Ислямски джихад“ или е „Хамас“, става дума все за едни и същи банди от дегенерати, готови на всичко, за да се заговори за тях.

— Моята съпруга няма нищо общо с тези хора. Всичко това е чудовищно недоразумение.

— Странно, докторе. Точно същите неща говорят близките на ненормалниците, когато човек отиде да ги види след атентата. Всички демонстрират същия слисан вид, който сега е изписан на лицето ви, абсолютно са поразени от събитията. Дали това е обща инструкция за печелене на време, или нахакан начин да се подигравате с хората?

— На грешен път сте, капитане.

Той ме успокоява с жест, преди да ме нападне отново.

— Как се чувстваше тя вчера сутринта, когато излязохте, за да отидете на работа?

— Жена ми замина за Кфар Канна при баба си преди три дни.

— Следователно през тези три дни вие не сте я виждал?

— Не.

— Но сте говорил с нея по телефона.

— Не, тя забрави мобилния си вкъщи, а при баба й няма телефон.

— Баба й има ли си име? — пита той, изваждайки тефтерче от вътрешния джоб на сакото си.

— Ханнан Шеддад.

Капитанът си записва.

— Вие придружихте ли я до Кфар Канна?