Читать «Атентатът» онлайн - страница 17

— Нещата не се подреждат систематично при тези дегенерати. Понякога се задоволяват с факс или с телефонно обаждане.

— Не когато искат да разбунят духовете. А жена-камикадзе представлява страхотен успех в този смисъл. Особено ако е натурализирана гражданка на Израел и е омъжена за прочут хирург, който много пъти е бил гордост за града и е въплъщение на най-успешната форма на интеграция… Не искам повече да чувам как сипете мръсотии за жена ми, господин офицер! Съпругата ми е жертва на атентата, не тя го е извършила. Трябва да престанете, и то незабавно.

— Седнете! — кипва капитанът.

Викът му ме пронизва жестоко.

Краката ми се отпускат и се свличам на дивана.

На края на силите си, притискам главата си с ръце и се сгърчвам. Изморен съм, употребен, торпилиран, целият съм вир-вода. Сънят гадно ме притиска; отказвам да потъна. Не искам да спя. Боя се да се унеса, защото в сънищата ми непрестанно ще се повтаря, че жената, която ми е най-скъпа на света, вече я няма, че е умряла взривена в терористичен атентат; страхувам се, че при всяко събуждане върху мен ще се стоварва все същата катастрофа, все същият ужас… А този капитан, който ме ругае, защо не изчезне? Искам той да изчезне незабавно, а злите духове, превзели къщата ми, да се превърнат във въздушни потоци, ураган да разбие прозорците и да ме отнесе далече, много далече от съмненията, които ме разкъсват, объркват ме и изпълват сърцето ми с тежка несигурност…

4.

Капитан Моше и помощниците му ме държат буден двайсет и четири часа без прекъсване. Сменят се едни след други в гадната стая, където се провежда разпитът. Намирам се в нещо като дупка на плъхове с нисък таван и белезникави стени, с висяща над главата ми електрическа крушка, чието непрекъснато проскърцване е на път да ме подлуди. Пропитата ми с пот риза разяжда гърба ми, ненаситна като китка коприва. Гладен съм, жаден съм, лошо ми е и въобще не виждам края на тунела. Трябваше да ме мъкнат под мишниците, за да отида да се изпикая. Половината изпуснах в гащите, преди да успея да си отворя дюкяна. Обзет от гадене, едва не си разбих лицето в бидето. Направо ме влачиха, за да ме върнат в килията. След това отново тормоз, въпроси, юмруци по масата, леки шамари, за да ми попречат да припадна.