Читать «Атентатът» онлайн - страница 103
Ясмина Кадра
Вечерта, когато слънцето се барикадира отвъд Стената, идва да ме прибере един братовчед.
— Няма смисъл да стоиш тук — казва ми той. — Стореното — сторено.
Леля Наджет се върна при дъщеря си в Тубас.
Старейшината бе приютен при правнука си в една съборетина, недалеч от зеленчуковите градини.
Фатен се затвори в непристъпно мълчание. Тя избра да остане при старейшината, в колибата на правнука. Винаги се е занимавала със стареца и знае колко трудна е тази задача. Без нея Омр не би оцелял. Останалите щяха да се грижат за него известно време, а след това да го занемарят. Затова Фатен предпочете да живее в дома на патриарха. Омр беше нейното бебе. Но откакто булдозерът свърши зловещото си дело, той отнесе със себе си и душата на Фатен. Сега сред нас се движи една напълно лишена от жизненост жена, обезумяла и мълчалива; сянка, криеща се из ъглите в очакване на нощта, за да потъне в нея. Една вечер тя се върна пеша в опустошената овощна градина, с падащи по гърба й коси — тя, която никога не се разделяше със забрадката си — остана права цяла нощ пред развалините, под които лежеше смисълът на съществуването й. Отказа да се върне с мен, когато отидох да я взема. Нито сълза не потече от сухите й очи, порази ме оцъкленият й поглед, който казваше много и от който започнах да се страхувам. На следващия ден никъде няма и следа от Фатен. Обръщаме земята и небето, за да я намерим; изчезнала е. Виждайки ме да обикалям съседните колиби, уплашен, че положението може сериозно да се влоши, правнукът ме дърпа настрани и признава:
— Аз я откарах в Джанин. Тя много настояваше. Както и да е, никой нищо не може да направи. Винаги е било така.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Нищо, нищо…
— Защо отиде тя в Джанин и при кого?
Правнукът свива рамене.
— Това са неща, които човек като теб няма да разбере — казва ми той и се отдалечава.
И тогава разбирам.
Вземам такси и се връщам в Джанин, изненадвам Халил в дома му. Той решава, че съм дошъл да си разчиствам сметките с него. Успокоявам го. Искам само да се свържа с Адел. Скоро Адел пристига. Съобщавам му за изчезването на Фатен, споделям подозренията си за бягството й от къщи.
— Никаква жена не се е присъединявала към нас тази седмица — уверява ме той.
— Опитай се да разбереш как стоят нещата в „Ислямски джихад“ и в другите групи.
— Няма смисъл… Трудно се разбираме по основни въпроси. Пък и не си държим сметки. Всеки води своята свещена война така, както я разбира. Ако Фатен е някъде тук, няма смисъл да се опитваме да я възпрем. Тя е пълнолетна и напълно свободна да прави каквото иска с живота си. И със смъртта си. Няма два кантара и два аршина,
