Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 284

Като се погрижи за детето си, Анри си спомни за задълженията, които имаше към дъщерите на покойния Бодуен, и седна отново пред писалището да изпрати послание до втория си брат — Филип, маркиз Дьо Намур — който като настойник и регент на Бодуеновите деца, Жана и Маргарита, управляваше Фландърското графство до пълнолетието на Жана.

Ала едва бе потопил пачето перо, за да започне братското си послание, когато един паж, без да почука, широко разтвори вратата и вътре се спуснаха бледи и тревожни Конон дьо Бетюн и граф Йосташ.

— Българите нахлули в пределите на империята!

Анри хвърли перото, скочи прав, блъсна стола си встрани.

— Българите!

Най-омразните, най-опасните му врагове. Тия, които при Адрианопол бяха нанесли страшното, позорно петно на латинската войска, които бяха пленили и убили любимия му брат Бодуен, които бяха отсекли главата на монфератския маркиз, които бяха станали причина за бързата смърт на дожа Енрико Дандоло, които бяха изгонили Рение дьо Три от Филипопол…

Отново българите се спущаха като тъмен облак, като грозна напаст над разклатените устои на империята.

Все те…

Императорът стисна силно челюсти, сви юмруци. Див блясък трепна за миг в светлите му очи.

Крайно време беше да се измие калта на адрианополското поражение. Те предизвикваха. Те не се смиряваха. Ето че след смъртта на страшния Иваница и неговият наследник, този неизвестен дързък Асен-Борил, искаше да премери сили с тях…

Е добре. Нищо че са обещали веднага да заминат за Тесалоника.

Кралица Маргарита може да почака. Тежко̀ и на граф Биандрате, ако смее сега да използва мъчнотиите му с тази нова бран. После ще бъде сто пъти по-зле наказан.

Но сега… Сега за Анри нямаше друга грижа, друга мисъл — да срещне отново пред стените на Адрианопол ония, които не оставяха на мира господарството му с дръзките си планове. Не можеше да има място за две силни царства в тези земи.

Или латините, или българите трябваше да бъдат господари на Адрианопол, Филипопол, Тесалоника и Константинопол.

В стаята се втурна, пламнал от възбуждение, Жофруа дьо Вилардуен.

— Българите отново предизвикват! Бежанците от цяла Романия се стичат надолу към морето, ужасени от нашествието им! Какво ще заповядаш, милостиви господарю!

— Всички барони да вдигнат опълченията си към Силиври. Оттам ще приберем по пътя си гарнизоните на останалите крепости по посока към Адрианопол…

Маршалът разбра. Наведе глава с покорно движение.

Битката щеше да бъде на живот и смърт.

Глава IV

Никога по-горещо и душно лято не бе слизало над скалистия Търнов. Но колкото въздухът бе тежък и парлив — непоносим за тялото — толкова по-парлива и непоносима бе тревогата, която притискаше душите на всички, които бяха изпратили бранници заедно с цар Борила на юг, против латините. От първата решителна битка щеше да заличи на чия страна ще тежи мечът на свети Димитър. Не беше ли вече оттеглил победоносният им покровител своето благоволение от българското оръжие? Или може би цар Борил щеше отново да прочуе по цял свят ненадминатите подвизи на своя род… И отново — както по времето на Калояна — трубадури и менестрели щяха да съчиняват песни, които да разнасят всъде славата на юнака Асен-Борил…