Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 283

Сам Анри бе поставен в много опасно положение: между чука и наковалнята. Защото между Рим и новия патриарх на Латинската империя — венецианеца Томазо Морозини — възникваха непрестанни търкания и вражди. А двете страни еднакво разчитаха на подкрепата на императора.

Зад сребърните решетки на прозорците трепнаха пламъчетата на свещниците и поликандилоните. Анри влезе отново в работната си стая, разгърна писмото на Инокентий III и го прочете за десети път.

… Благородният мъж Тодор Ласкарис — пишеше той — се оплаква, че ти не си искал да сключиш с него постоянен мир, а си имал намерение да завоюваш държавата му. Той ме моли да се застъпя пред тебе, щото примирието, което имате вече от една година, да бъде продължено с още една, ала примирие трайно и крепко. Затова аз му изпратих нарочно един легат да уреди тази работа и те моля да не предприемаш нищо враждебно против Никея. Сам бог е поставил морето между двете империи и никой не трябва да го преминава. Посъветвах също Ласкарис да се яви пред теб и да ти отдаде почит като васал. Защото, ако на времето еврейският народ се подчини на Навуходоносор, който бе идолопоклонник, колко повече приляга на един християнски господар да се подчини на един католически княз, поставен от всевишния на императорския престол… Също така писах на Ласкарис, щом получи писмото ми, да ти проводи пратеници за започване на мирни преговори.

Ведрина се разсипа по замъгленото лице на императора. Това писмо бе днес най-приятното нещо, което бе преживял сред толкова досадни крамоли. Посредничеството на папата му идваше тъкмо навреме. Защото преди няколко време тайни пратеници му бяха донесли вест, че новият български цар Асен-Борил бил в преговори с Никея за общо нападение на империята.

Сега той бе вече обезпечен откъм тази опасност.

И той отговори с думи на гореща благодарност към папата, като обещаваше да вземе под внимание всички неприятности, които му създаваха непокорните венецианци, и да защити неговата справедлива страна.

Чак след като собственоръчно написа и подпечата пергамента до Инокентий, Анри можа за миг да помисли за своите лични работи.

Попита как е прекарала деня младата Изабел, доволна ли е била от разходката си с трирема из Босфора и от игрите в Хиподрума, нахранила ли се е… Заръча да го чака заедно с Йосташ за вечеря. Щом се освободи за миг от своята работа, ще отиде да я види.

Изабел бе незаконородена дъщеря на императора. Преди много години, още като млад юноша, Анри бе ходил на гости при сестра си — френската кралица Изабел. Там за кратко време бе разцъфтяла нежна обич между брата на кралицата и придворната й демоазела — благородната девица Флорина дьо Клермон. По-късно, след смъртта на кралица Изабел, Флорина бе отишла във Фландрия, повикана от влюбения момък. Но докато строгият Бодуен V, осми граф на Фландрия, разреши на братанеца си такава несъответстваща женитба, Флорина дьо Клермон бе починала, оставяйки малка дъщеря, кръстена на името на кралица Изабел.

След като бе увенчан за император на Константинопол, Анри бе повикал от далечната родина любимата си дъщеря, която искаше да отгледа и възпита край себе си в пищното великолепие на новата империя.