Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 281

Фани Попова-Мутафова

И за да задоволят оскърбения маркиз — му бяха дали половината от земите на империята като на крал на Тесалоника.

Крал. Ала васал на константинополския император.

Но ето че неочаквано Бодуен бе паднал в плен у българите и не дълго след това цар Калоян бе писал на папата, че високият му пленник не може да бъде върнат в родината си, понеже е платил своята дан на майката природа. Защо тогава след смъртта на фландърския граф не избраха на негово място Бонифаций, а предпочетоха младия му брат Анри, граф Д’Ено?

От този миг враждата бе пламнала все по-остра и неугасима.

Не помогна дори и сродяването между двете семейства. Анри се бе оженил за дъщерята на Бонифаций. Веднага след смъртта на младата императрица и неочакваното загиване на самия Бонифаций обтегнатостта между Тесалоника и Константинопол стана още по-непоносима.

Анри мълчеше и мислеше отново за всички тия неприятни събития.

Ясно беше, че викането на младия монфератски маркиз от Италия бе насочено лично срещу императора. С регентство, при един малолетен крал и една кралица, подчинението на Тесалоника към Константинопол бе неоспоримо. Но когато на солунския престол седнеше храбрият момък Гулиелмо, син на Бонифаций от първата му жена Елеонора Савойска, работите щяха да тръгнат другояче. Неукротимите ломбардски барони щяха веднага да отцепят кралството в независима държава.

Време ли беше сега за надменност и честолюбие? Сега, когато Латинската империя бе отвсякъде заградена с врагове? Да бъдеше проклет мигът, когато изборът на съдбата бе паднал връз бледото чело на брата му Бодуена. Може би и днес той щеше да бъде още жив, ако не бе слагал на главата си искрящия императорски венец, от който бяха произлезли толкова зависти и крамоли…

Анри се изправи. Даде знак на пратениците да приближат.

— Известете на вашата благородна госпожа, императрица Маргарита, кралица на Тесалоника, че нищо няма да ми попречи да изпълня своя дълг на сюзерен към нейния малолетен син. Нито буря, нито сняг, нито слънчев пек ще ме спрат веднага да отправя своята помощ на онеправданата владетелка. Моят първи дълг на рицар и сюзерен е да бъда защитник на слабите и беззащитните, на вдовиците и сираците. В посланието, което моят писец ще напише до кралицата, тя ще види, че още идущата седмица аз ще тръгна с всичките си войски към Тесалоника, за да приема обичайната почит на моите васали.

Той вдигна ръка. Граф Дьо Сен се поклони. Пратениците се оттеглиха с разведрени сърца. Помощта на императора бе осигурена.

Веднага след тях бяха въведени представителите на Венецианската и Генуезката република.

Генуа молеше застъпничеството на императора пред венецианеца Риниери Дандоло, който с помощта на Руджеро Премарини, Пиетро Полани, Лело Велио и галерите на Венеция бе изгонил от остров Крит законния й владетел — генуезеца граф Енрико Пескаторе ди Малта.

Венецианците разправяха пък, че през 1206 година по същия начин граф Енрико заедно с братовчеда си Алемано ди Коста, граф Ди Сиракуза, и с помощта на 29 генуезки галери изгонил от Крит законния й владетел — венецианеца Риниери Дандоло.