Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 280

Конон дьо Бетюн почука три пъти с жезъла си и пратениците влязоха.

Граф Гийом дьо Сен се поклони веднъж при прага, втори път в средата на залата и трети път пред престола. Наведе се, целуна края на аксамитената мантия на Анри. Останалите пратеници останаха близо до вратата.

Графът целуна пергаментовия свитък, който носеше, и го подаде на коместибулярия. Жофруа дьо Вилардуен се поклони и го разпечата. След това го разгъна по дължината и зачете високо:

— „В името на светата и неделима Троица, амин. Маргарита, съпруга на покойния крал на Тесалоника, Бонифаций, известява и моли своя висок господар, константинополския император Анри, за помощ и защита против намеренията на регента граф Оберто Биандрате и конетабъла Амедео Буфа, които недавна изпратиха послание до наследника на покойния крал в монфератските му имения. В тези послания те молили маркиза Гулиелмо Монферато да остави бащините си земи в Италия и да ги замени с по-достойната за него кралска корона на Тесалоника. До този миг завареникът на кралицата, маркиз Гулиелмо, още не се е обадил от Италия дали е наклонен да дойде и измести непълнолетния си брат Димитрий от законното му наследство. Но може би уверени, че той няма да закъснее в изпълнението на техните молби, още отсега регентът на кралството и Амедео Буфа почват да държат извънредно недостойно и предизвикателно държане към кралицата и малкия Димитрий, давайки им по всички начини да разберат, че са нежелани и излишни в държавата, която очаква нов владетел. Затова кралицата на Тесалоника моли повторно своя върховен господар и повелител, императора на Константинопол, да й изпрати помощ във войска и лично влияние над регента, който е длъжен да зачита правата на непълнолетния крал.

Посланието е изпратено в годината на Въплъщението на нашия господ бог, 1208, през месец май, ден 10, в първата година на царуването на крал Димитрий I.

В благородния град Тесалоника, написано чрез ръката на Гуидо Канина, с божие благословение. Амин.“

Графът сгъна свитъка и отново се поклони. След това го подаде на коместибулярия, а той го поднесе на императора.

Анри пое посланието с помрачено лице. Сивите му очи бяха станали страшно големи и гневни.

Не. Нямаше никога да свърши тази противна история с ломбардите. Още от мига, когато бароните в Константинопол бяха избрали за император фландърския граф Бодуен, людете на втория кандидат — ломбардския благородник Бонифаций Монферато — се бяха почувствали оскърбени и недоволни. Нима не беше монфератският маркиз вожд на кръстоносния поход? Защо бяха предпочели пред мъжествения ломбардски бранник угодливия френски рицар Бодуен Фландърски?

Но венецианците бяха дали гласовете си за французина, защото не искаха друга италианска държава, твърде близо до Венецианската република, да вземе надмощие в новата империя.