Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 279

Ето и сега в този хубав празничен ден навръх Петдесетница, когато целият двор, цялото околно рицарство, всички знатни ромеи го чакаха в Хиподрума, император Анри седеше загрижен в своята работна стая в двореца Буколеон, чуваше трескавия шум на тълпите, които се притискаха около игрището, възбудените викове на състезателите, но за него нямаше празник и делник, щом трябваше да се свърши някоя спешна и важна работа.

Някой леко похлопа на изкусно изработената от сребро и слонова кост врата, пурпурните завеси се плъзнаха по сребърните пръчици и на прага се появи пажът Оливие дьо Рошфор. Той свали шапка, прегъна коляно и каза:

— Пратениците на кралица Маргарита пристигнаха, сир!

Стройният тънък момък, който четеше някакъв пергамент, седнал пред малка маса от абаносово дърво, вдигна тясното си светло лице, зачервено от вятъра и слънцето на непрестанните походи.

Меки кестеняви къдри падаха в буйно великолепие до раменете му. Той поглади с длан чело, понавъси се, въздъхна:

— Не ще са много весели новини. Оливие… Хайде, приготви ми костюма за приемите. И аз ще почна без малко като византийските василевси да се преобличам по двадесет пъти на ден…

Той стана, протегна ръце, направи няколко упражнения, за да възвърне обикновената си бодрост — свикнал още от ранна юност да калява тялото си в рицарски гимнастически изкуства — след това отиде в гардеробната стая, свали неизменната ризница, с която работеше, излизаше и пътуваше, облече с помощта на пажа туника от червено кадифе, везана със сребро, връз нея надяна зелен сюрко без ръкави от тежък атлаз, поръбен със сребърни ширити и украсен със сребърни копчета, стегна талията си със скъпоценен колан от сребърни халки и рубини, обу алени кадифени обуща, наметна си мантия от сив аксамит, поръбен със скъпа кожа. След това сложи на главата си малка четиризъбеста корона.

— Вместо да слушам сега неприятните оплаквания на кралицата от Тесалоника, по-скоро бих отишъл да опитам новия си сокол или бих хапнал с удоволствие ябълки от Оверни. Така са ми дотегнали всички тия разправии! — се усмихна императорът и весело потупа по рамото предания си момък.

Поласкан и радостен, пажът се зачерви и сведе очи. Любезността и доверието на господаря му го изпълниха с ликуване и гордост.

За Анри той бе готов всеки миг да даде живота си. Официалната му служба бе виноопитвач. Но той мечтаеше да заякне по-скоро, за да му стане оръженосец.

Анри измина няколко великолепни зали и ротонди, след това, последван от маршал Вилардуен и от висшите си придворни: конетабъла Дьо Сен-Пол, великия майстор на гардероба коместибулярия Конон дьо Бетюн, великия виночерпец Милон дьо Брабан и великия столник Мокер дьо Сент-Менеулд, влезе във великолепната зала на Хризотриклиниума. Преди да седне върху престола, който се намираше в източната абсида на залата, той се поклони и прекръсти пред сребърната икона, която бе окачена над облегалото. Златната завеса, везана с бисер и елмази, която по-рано се намираше пред престола, сега я нямаше. В бурните първи дни на превземането на великия град от кръстоносците и тази прочута завеса бе поделена като плячка между алчните барони.