Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 278

Ясно беше, че императорът няма да дойде. Много честолюбиви женски сърца почнаха да бият по-бавно, много разочаровани светли и тъмни очи престанаха да мятат искрящ взор към царската трибуна.

Анри д’Анжу, граф Д’Ено, император на Константинопол, бе вдовец. При раждането на първото си дете младата императрица Агнес, дъщеря на Бонифаций Монферато, бе починала. Вече шест месеца как нова гробница бе издълбана в мозайките на „Света София“ до гробницата на първата латинска императрица на Константинопол Мария, Бодуеновата съпруга.

Бедната ломбардска красавица Агнес Монфератска все пак бе могла поне девет месеца да прекара в бленуваната световна метрополия като обожавана владетелка и любима невеста. А Мария дьо Шампан, тръгнала по следите на кръстоносците към Сирия и Палестина, бе настигнала съпруга си — Бодуен Фландърски, вече латински император — пременена и подредена в тежък сребърен ковчег, натоварен върху венецианска галера.

Затова сега толкова женски сърца в цяла Европа почваха да бият по-буйно при споменаване името на хубавия, едва тридесетгодишен вдовец. Благородни девойки от Бургундия и Фландрия, от Венеция и Кастилия, от Арагона и Турингия въздишаха и мечтаеха да сложат на главата си свободния венец на най-красивата и богата империя, която възпяваха трубадурите от цял свят.

Затова много сестри и дъщери на барони и рицари бяха настигнали близките си в приказния град с тайната надежда да покорят сърцето на самотния мъж.

Но не до женитба бе сега на младия император. Тежки грижи една след друга се редяха в пъстра върволица пред държавническата му мъдрост, пред бранническата му доблест. Заграден отвсякъде с врагове: Тодор Ласкарис в Никея, Михаил Комнин в Епир, Стефан Първовенчани в Сърбия, Асен-Борил в България, деспот Слав в Ахридос, жупан Георги в Дукля, княз Димитрий в Арбанашката земя, той едва свършваше с укротяването на единия, когато веднага почваше другият, а най-често и по неколцина наведнъж.

Най-добрите сили на рицарството бяха погинали, бяха побягнали, бяха започнали да се унищожават във взаимни борби. Напразно папа Инокентий пращаше послания до всички християнски господари да съберат нови кръстоносни войски в помощ на зле крепящата се империя.

Отдавна бяха минали вече времената на първото вдъхновение, на чистия порив за освобождение на гроба господен. Днес кръстът покриваше по-често гърдите на алчни завоеватели, на търсачи на приключения, на дирещи лесно забогатяване търговци.

Почти всички земи на Визанс и около нея бяха вече раздадени като феоди на безброй благороднически семейства, дошли от всички краища още по време на първия поход.

Може би Анри бе един от последните истински рицари на своето време.

Но и вътрешни ежби и неприятности не оставяха младия владетел в мир да заздравява своята държава. Крамолите между френското и венецианското духовенство, непокорството на регента на Солунското кралство, препирните между венецианци, генуезци и пизанци за търговски права, вироглавието на феодалите от Южна Гърция — всичко това всеки ден се струпваше като тъмна мъгла над главата му и само добрата воля, прямотата и искреността, които му бяха тъй присъщи, можеха да спомогнат в уреждането на толкова забъркани и опасни въпроси.