Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 272

На отиване за „Свети Петър и Павел“ Борил избра най-късия път, като слезе откъм северната порта.

Но на връщане пищно царско шествие се разстла покрай Етъра, нагоре към Боярски рът, за да може ликуващият народ да поздрави на воля своя нов господар, да утоли алчното си любопитство към великолепната и рядка гледка. Все пак редица войскари заграждаха пътя, по който щеше да мине Асен-Борил, като удържаха с мъка напиращите тълпи.

За пръв път след увенчанието си царят щеше да се покаже открито на народа. А след тлеещия под привидното доволство бунт беше още твърде опасно узурпаторът да се показва така дръзко на заплахата от незнайна кама или стрела без защитата на бойни доспехи.

С твърде чудни и злокобни предзнаменования беше започнала тази 1208 година. На 30 януари слънцето се бе разделило на три. А през февруари се бе появила кървава опашата звезда, която вещаеше смърт на владетел.

Наистина на 16 февруари един рицар на граф Дьо Тулуз бе извършил нечувано дело, като бе убил с меча си папския легат в земята на фръзите Пиер дьо Кастелнау. Но това не беше все пак смърт на владетел. И всеки господар се топеше в скрита боязън, очаквайки всеки миг незнайна ръка да послужи за проводник на съдбата.

Затова сега цар Асен-Борил се мъчеше да потули зад благоволителна усмивка бързата тръпка, която разкривяваше бледото му слабо лице. Безцветните му очи тайно хвърляха взор встрани, дирейки първи да зърнат движението на измяната, знака на предателството.

Но запленен в пъстроцветната игра на кадифените и сатенени талази, на скъпите камъни и златото, народът мълчеше, забравил да поздрави своя цар. Тук-таме само се издигаха несмели възклицания, смесени с виковете на войската и куманите, тук-таме само се развяваха калпаци и женски кърпи.

Не беше така преди, по времето на цар Иваница.

Борил чувстваше това много ясно и русите му вежди се свиха в ядна омраза.

Какво искаше този народ? Какво повече? Не му ли стигаха толкова веселби, толкова тържества, толкова щедро отпуснати помощи?

На огромни шишове се въртяха цели телета, овни, млади говеда. Виното се лееше без мяра в черпня на тълпите. Хлябът се раздаваше на воля. Свирните не преставаха. Осем месеца никакви походи не бяха събирали людете на прониите за тежка бран. Едва сега, през най-удобното и приятно време, Асен-Борил зовеше българите заедно с куманските си и влашки наемници за борба против омразните латински натрапници. След победата над тях той щеше лесно да се разправи с непокорния деспот Слав, който се бе затворил в непристъпната Цепинска крепост, като бе отнел цялата област Ахридос. А подир това оставаше само да се поискат обратно от сърби и венгри областите, които те незаконно си бяха присвоили, използвайки безредията след смъртта на Калояна.