Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 270

(Никита Хониат. История, изд. Бекср, 1835 г., стр 837)

Българите високо почитали паметта на „великий и благочестивий“ цар. И сега още в преданията на тракийските българи то живее под название „цар Калиянчо“.

(Иречек, История, стр. 320)

„И като минаха много години време, възприе скиптъра на царството новият цар Йоан Асен, сина стараго Асена царя. И владяха българите и над гърки, и над фруги, сърби, арбанаси и вси градове, от море и до море.“

(Из проложното житие на св. Иларион Мъгленски)

„Начело на заговора срещу Калоян стояли собствената му жена, куманка, и сестреникът му Борил. За цар бил провъзгласен Борил, който се оженил за Калояновата вдовица.“

(Проф. Петър Мутафчиев. История на българския народ, том II, стр. 87)

„За смъртта на Балдуина не може да се каже нищо друго положително, освен това, което разправя простичко един фландърски свещеник, който пътувал за Цариград, през Търново, за отечеството си, а именно:

Докато Калоян бил зает с други работи, жена му пратила на императора в затвора писмо (вест, послание, думи — verba suasoria), с което го увещава, че ако той я вземе за жена и я заведе със себе си в Цариград, тя веднага ще го освободи от затвора и пленничеството. Когато императорът отхвърлил и презрял тия обещания, тя се оплакала на съпруга си, казвайки, че императорът й обещал да я заведе със себе си в Цариград и да я короняса за императрица, ако тя го освободи от пленничество. Затова веднъж той заповядал да доведат императора и да го убият. Един фландърски монах, магистър Алберт, който през същата година минавал през Търново, разправял, че една жена от Бургундия, която тогава пребъдвала в Търново, видяла да стават чудеса и изцеления над гроба на Балдуин.“

(Из хрониката на Алберик, абат на манастира „Три извора“ в Шампан, недалеч от Шалон, в депертамента Марна; проф. Вас. Златарски. История на българската държава през средните векове, том III, стр. 579)

„Вероятно по внушението на царицата куманка пълководецът Манастър нощем влязъл в царската палатка, ударил спящия цар и изчезнал. В Търново завладял престола Борил, вероятно един от виновниците за убийството. Оженването му за жената на Калояна оправдава това предположение. Законният наследник Йоан Асен бил още млад (непълнолетен) и побягнал в Росия заедно с брата си Александра.“

(Георги Акрополита. Иречек. История, том XV, стр. 319)

Дъщерята на Калояна

Част първа

Глава I

Търновград се веселеше. От време на време хладният пролетен вятър отвяваше радостните викове на тълпите, думкането на тъпаните и проточения писък на гайдите от широките ливади извън градските стени нагоре, към непристъпната горда твърдина на Царевец.

И тия ликуващи провиквания, тоя пъстър глъч, свирните, необузданата веселба изпълваха с възторг и тържество сърцето на този, който се бе увенчал преди няколко месеца като Асен-Борил, цар на българите. Изпълваше с гордост и ненаситната душа на оная, която не се бе посвенила да свали вдовишкото було и да го замени с нов брачен венец, преди да измине дори половин година от смъртта на великия Иваница.