Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 259

Нещо блъсна Добромира в челото. Той извика и сграбчи ръцете на войводата.

— А ние стоим тука и приказваме! — той се огледа наоколо и зашъпна: — В Търново всичко е готово за бунт. Войските на Йона чакат при Червен. Щом се получи вест, че царят е убит, хората на Борила заедно с куманите ще заемат Търново и ще провъзгласят Борила за цар.

Войводата слушаше поразен. Гъста, тъмна вълна заля бузите му, стигна чак до челото.

— Борил!… Цар! А княз Йоан?

— И царицата е с тях.

— И Целгуба! Сега разбирам… Как узна всичко?

— Не питай! Няма време за губене. Вземи конницата си и бягай да изпревариш пратениците на Манастър… Как мислиш? Ще оживее ли царят?

Радул поклати глава. Но изведнъж сложи пръст до устата и се ослуша. Някакви стъпки приближаваха към шатрата, сподавени гласове се препираха помежду си.

— Манастър… — пошушна войводата Радул и направи знак на Добромир да стои на мястото си. След това тихо като котка се приближи до изхода на шатрата и заслуша.

— Вземи най-добрия си кон — казваше дебелият хрипкав глас на Манастър някому — и бягай колкото можеш по-скоро в Търново. Щом царят склопи очи, аз вземам моите хора и ида в помощ на нашите… Бягай…

Двата гласа се отдалечават. Стъпките заглъхват. Веднага след това отекват конски копита в далечината.