Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 254

От тропота на конете се тресеше земята, а цвиленето им, грохотът на ударите и блъскането огласяха цялата околност и препълваха с ужас сърцата на обсаденото население. Затворена горе в Акропола, кралица Маргарита слушаше час след час грозните вести и изтръпваше в безпомощна тревога.

Пет от най-мощните кули на източната стена бяха вече изпразнени от войската, защото копачите на цар Калоян ги бяха зле подринали и те заплашваха всеки миг да се срутят… А източната част на крепостта нямаше предна защитна стена.

Западната предна стена бе вече разрушена, селското население, което се криеше между нея и втората, трябваше да се скрие в града. А Солун мъчно побираше такава огромна, гладна, ужасена тълпа. Откъм север кулата „Михаил Палеолог“ бе вече много застрашена. Като диви котки се катереха българите по високите стени и защитени само с медни щитове, се мъчеха дори да подкопаят яките стени на Акропола.

Колко щеше да издържи още крепостта? Не повече от няколко дни. Каква ли съдба им готвеше страшният цар? Смърт, огън, преселение?

С настъпването на вечерта ударите бавно захлъхваха. Няколко часа почивка. И към разсвет почваха отново.

Един куманин даде знак с дълга права тръба. На тъмни върволици войскарите почнаха да се връщат към стана. Пресни сили отиваха да ги заместят, за да пазят машините и крепостните порти.

Калоян обиколи всички стени заедно с войводите Радул, Манастър, Хрелко, Шишман и Тодор. Изглеждаше бодър, подмладен. Те прегледаха пробивите на западната стена, изкачиха се по хълмовете, които се издигаха над Акропола, завиха към изток, спуснаха се към неправилно начупените дълги крепостни стени, одобриха свършената работа и се върнаха отново нагоре, по северните хълмове.

Конете им бавно изкачваха каменния баир. Като стигнаха до най-високото място, Калоян спря за миг коня си и се загледа в града, който се простираше под нозете му. Прекрасен и мамещ с многобройните си кубета и звънарници, с тъмнозелените петна на градините, със светлите кръгове на площадите. Източната му стена навлизаше чак навътре в залива.

Морето дишаше тихо и спокойно. Само от време на време северният вятър леко къдреше гладката му синя вода. Далеч на юг се издигаше тъмният връх на Олимп.

— Вярвам, че най-късно вдругиден градът на Тесалоника ще бъде наш. После ще притиснем Анри към Родосто и веднъж завинаги ще свършим с латинците. След това ще почнем да уреждаме държавата си. Стига бран… Стига кръв… Кълна се в мощите на свети Ивана, свети Илариона и света Филотея, че ще ви дарувам двадесет годин мир. Кълна се и в златозарната памет на Чудотвореца, чиито мощи лежат в онзи храм, там долу… — каза царят, слезе от коня си, посочи към църквата на свети Димитър и се поклони.

Недалеч от тях лумнаха огньовете на стана. В теменужените сенки на здрача езиците на пламъците се виеха като златни пряпорци.

Калоян се отправи към един от огньовете. Войскарите го познаха и скочиха на крака. С бързо движение на ръката царят ги накара да седнат отново и сам се настани между тях. Пламъкът освети с румени сенки мургавото му лице. Той посегна, отчупи си хляб и каза: