Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 252

— Вкъщи ли е войводата, бабо? — прошъпна болярът.

— Няма го, синко. Той замина със стрелците, за да обиколи хемските проходи. След два-три дни ще се върнат.

Добромир отчаяно въздъхна. Два-три дни. Изведнъж му хрумна. Братовчедът на катепан Рекирад! Младият стрелец Дейко. Той беше верен човек. Дано само не служи при Матея.

— Знаеш ли, бабо, стрелец Дейко дали служи при ваш Матея?

— Да. И той замина с него.

Момъкът махна с ръка. Проклятие! Ами сега? Кому да се довери? Кого да прати? Той тихо изтича до коня си, метна се въз охранения жребец и дръпна юздите. Накъде? Да отиде към Света гора, да обади на Йоана? Какво можеше да му помогне князът? Освен в гнева си да извърши някакво неблагоразумие? Боже, боже, спаси ме научи ме! Някакъв мъртъв свят се виеше пред него. Сякаш изведнъж слънцето залезе, всичко потъмня, загасна наоколо му. Нова мисъл го прекоси. Да отиде у Белотови? Зоя е хитра жена. Може да го научи нещо. Той пришпори бясно коня си. С няколко скока якото животно изтича по стръмния баир нагоре. Град от удари се посипа по желязната врата на кулата. Някаква женска глава надникна изплашена от едно прозорче.

— Тук ли е княгинята?

— Не. Тя отиде на Царева ливада с царкиня Мария и царските люде!

Добромир се плесна по челото. Само си изгуби времето. Разбира се, че Зоя ще бъде там, щом дъщеря й е канена.

— У вас ли е челник Страт?

— Замина с хората си да укрепва кулата при Аула.

Поклятие! Сякаш всичко трябваше днес да бъде против него. Без да каже ни дума, Добромир отново пришпори коня си. Сега? Накъде? И изведнъж побледня. Как не бе се сетил досега? Той се спусна с коня към дома си. Като стигна пред къщи, хвърли юздите в ръцете на първия срещнат прислужник и изтича нагоре.

Майка му изскочи насреща му. Като го зърна, устните й побеляха.

— Синко… Добромире… Света Владичице…

Тя стисна ръце и го изгледа ужасена. С разрошени коси, задъхан, потънал в пот, Добромир ровеше в една ракла до леглото си. Извади оттам кожена кесия със златици, тикна я в пояса си, грабна наметката си.

— Мамо, не мога да ти обясня. Видях татко. Той е здрав.

Госпожа Евпраксия извика.

— Мълчи… Никой не трябва нищо да знае… Ще пратиш Никола да върне коня в палата и да каже, че съм паднал от него и съм си малко навехнал крака.

Никого няма да пущаш… Само на Йоан да кажеш… че съм заминал. За много важно нещо. Повече не мога да ти кажа… Сбогом… — Той я прегърна и целуна. — Сбогом.

И той остави майка си безмълвна, вцепенена, неспособна да пророни ни думица от удивление и тревога. Добромир отново се качи на коня и го подкара към градските порти. Стражата го позна и любезно го пусна.