Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 243

— Лъже. Лъже като вещица… И после… Княз Йоана няма нея да слуша. Отгде ще вземе такива добри плати, такива богати плячки за войските си? Особено сега, през зимата, куманите са лакоми за бран и грабеж.

— Кой знае…

Царят скочи прав, разтърси глава.

— Не съм аз тоя, който ще се побои от женски заплахи.

И по суровото му лице се обтегна закана и кораво решение.

— Ала за тебе, сине, се боя. На Търново не вярвам. Старо гнездо на заговорници е то. По-добре ще е да се прибереш в Преслав, при верни люде. А Борила ще сложа наместник, за да се задоволи сърцето му и да види, че не е лесно да се царува…

Йоан трепна. Уплаха пробягна по лицето му.

— Не! Аз няма да отида в Преслав! Борил е опасен човек. Никой не го знае какво мисли. Ти го смяташ за свой доверен човек, а аз бих предпочел да го видя увиснал на въжето!

Калоян се засмя.

— Така те искам! Да не мислиш, че се боя да пратя и него при Торник и Аспиета? И всички предатели, гдето живи ги одраха и насякоха на парчета? Да! Аз не съм вече добрият, хубавият Иван… Ромеите ме наричат Скилоян… Кучето Иван! Добрият Иван всички го лъгаха и мамиха… Но злото куче лошо хапе и всички се боят от него!

Той потупа момъка по рамото.

— Само злото куче пази стадото, Йоане! Когато станеш цар и ти поверят да вардиш българския народ и държавата му — гледай да ти са остри зъбите!

Той тежко въздъхна. Защото най-добре знаеше как е мъчно да бъдеш безпощаден, когато сърцето ти се свива от жал и милост. След това погледна Йоана в очите.

— Добре, Борил ще оставя в Червен, а ти ще бъдеш помощник на Белота. Отсега се учи да управляваш. Може скоро да ти потрябва… А оня страхливец ще го пратя в Червен. Добре знам какво е Борил. Но той ми е нужен. Мисли се за много хитър, но е глупав. Защото чрез него узнавам какво мислят враговете ми.

— А чрез него те узнават какво мислиш ти!

— Ако съм безумен да му казвам каквото мисля! — и Калоян зловещо се изсмя. После отново потупа момъка по рамото. — Като се върна, ще направим невиждана сватба… За чудо и приказ… Ти си щастлив, Йоане. Няма по-ценно нещо на света от вярна и добра жена. Пощадих куманката, защото на държавата трябваха отрядите на брат й! Но трябваше нея да убия, наместо Бодуена! — той сви юмруци, затвори очи, изстена: — Ала аз не съм съпруг! Не съм баща! Не съм човек! Сърцето ми трябва да мълчи. Аз съм само цар на българите…

Йоан изгледа жълтото като восък лице на чичо си, хлътналите му страни, учестеното дишане и морния взор. Потръпна. Прегъна коляно и с благоговение целуна ръката му. След това, замислен и тревожен, напусна палата.

След него, късно през нощта, отново се вдигна желязната решетка пред портата на главната кула. Патриарх Василий, който още живееше в стария архиепископски дом, докато завършат патриаршията на Царевец, поиска да говори с Калояна.

— Спи ли царство му? — попита той великия примикюр, който се бе притекъл да го посрещне на стълбите.

— Не… — боляр Михаил подаде ръка на стареца да се облегне на нея.

Царят още не си беше легнал. На един лист той записваше сметки и повели, които на следния ден щеше да разпрати по гончиите. Трябваха му хиляди златици и той диреше какво да съкрати, за да има пари за оръжия. Той посрещна патриарха без изненада. Дори очакваше това посещение. Затова още щом го покани да седне, му каза: