Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 240

— Това е било някога. Сега вече той го е напуснал. О! Само дано не съм загубил време! Кажете кога точно стана това? Дали ще има време да се приготвя?

Княз Белота пристъпи към царя.

— Иваница, ти беше обещал на народа мир тази зима. Войската няма да иска да се събере… Народът ще се разбунтува. Опасно е това, което замисляш… А и без това Анри сам никога няма да ни нападне. Почини си тази зима. Ти самият имаш нужда от отмора. Не виждаш ли на какво приличаш? Не си от камък. Пази силите си… дай на народа да си отдъхне…

Калоян го изгледа дълбоко в очите и като приближи съвсем близо до лицето му, каза:

— Откога княз Белота почна да не се подчинява на господаря си? Откога почна да се съмнява в своя цар? Сбъркал ли е някога Калоян досега?

Князът не наведе очи пред острия взор на царя. Спокойно отвърна на погледа му.

— Иваница, ти си упорит и не искаш да признаеш, че търсиш невъзможното. Не пресилвай народа си. Не излагай главата си, не дразни бога, не обиждай свети Димитър…

Калоян сви вежди.

— Ти не знаеш какво брътвиш, Белота. Когато Калоян иска нещо, той знае може ли да го извърши или не. Невъзможното за вас, за мен ще бъде възможно. Ако народът не иска — ще го накарам. После ще ме благославят. А колкото до моите сили — стар вълк съм аз. Лесно не изтървам душата си. Със зъби ще я държа. Днес е вторник. Не тази, а другата събота ще заминем!

— Ти няма да сториш това! — извика внезапно Сеслав.

Като вихрушка се изви царят. Изгледа втренчено боляра.

— И ти ли? С какво право ми говориш така?

— Иваница, мисля, че играеш с живота си. Аз няма да допусна това безумие. Народът е настръхнал от толкова кръвопролития. Ще стане нещо. После не отговарям.

— А, така! Заплашваш, значи? Добре. Ще видиш, че окото ми няма да мигне пред нищо, но ще изпълня волята си. Пази се, Сеславе! Може би аз знам много повече работи, отколкото предполагаш!

— Аз ще сторя всичко, за да ти попреча. Ти си обезумял! Каква нужда има сега да се готви нова бран? Народът ще се разгневи и всичко може да стори. Той вярва на обещанието ти. А ти му обеща мир за тази зима. — Сивите вежди на протовестиара се тресяха от негодувание. — Сега всеки прибира плода си. Иде зима. А Солун е тъй далече. Не бъди така упорит… Стига вече! Ще строшиш главата си!

— А, така ли? Този път си сбъркал, Сеславе. Ще видиш. На неприятел мога да простя, ала на приятел — никога.

Калоян плесна с ръце и на явилата се стража посочи с ръка великия боляр.

— В тъмницата под западната кула. Това чака всеки, който се опита да ми противоречи, и всеки предател.

Сеслав стоеше като вкаменен. С широко отворени очи той гледаше царя, без да може да каже ни дума. Бавно гъста червенина заля пълното му благо лице.

— Аз не съм предател, Иваница! Запомни го.

Калоян поклати презрително глава.

— Всеки, който се противопостави на волята ми, е изменник! Нали, Бориле? Ти какво ще кажеш? И ти ли си против мене?

Деспотът загадъчно се усмихна и не каза нищо.

Стражата отведе великия боляр, до вчера тъй обичан приятел на царя, и всички потръпнаха пред страшната упоритост на Калояновата несломима воля.