Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 238

— Един от великите боляри, който довчера беше един от най-добрите ти приятели, посещава събранията им.

— Кой? Петър? Илиица? Рекирад?

— Не.

— Саца?

— Не.

Калоян изтръпна. До устните му стигна едно име, но той не посмя да го изрече.

— Кой? Кажи!

— Сеслав.

Царят гръмко се изсмя. Скочи. Отиде към прозореца и изведнъж се върна назад. Улови приятеля си за рамото.

— Луд ли си? — веждите му се свиха в грозна закана. — Кой те е измамил? — гласът му беше остър и дрезгав. Сякаш някой го душеше.

— С очите си го видях. Снощи се бях запътил към тях. Ти вероятно знаеш, че синът му обикаля отдавна дъщеря ми. Исках да си поговорим по това. Бях решил да ги сгодим, а след някоя година, като порасне Белослава, да ги оженим… Отивах пеш и сам. Като доближих кулата им, видях, че портата на градината се отваря и оттам излиза някакъв мъж, обвит в плащ, с нахлупена гугла чак до очите. Подуших нещо недобро. Дръпнах се назад, в сянката, и се вгледах по-добре в непознатия, който напускаше по такъв начин Сеславовия дом. Той се огледа малко насам-нататък и тръгна надолу към Етъра. Мина край мен, без да ме види. Представи си как се смаях, като познах, че това беше Сеслав! Где отиваше така по това време?

— Дали е бил той?

— Видях го с очите си! Същият бой, същият вървеж. Нали знаеш как се полюлява малко наляво и надясно, като върви.

— Е, после?

— Проследих го чак до фрушкото селище. По пътя го настигна Деян и двамата отидоха у стратор Тодор, Там се събират сега.

Уверен ли си, че е бил Деян? Може да са имали богомилско събрание… А богомилите са мои верни люде.

— Не. Деян беше. А знаеш, че той бяга от богомилите като дявол от тамян. Какво ще прави на събранието им? Въпреки това те търсят помощта на богомилите. Затова се мъчат да привлекат Сеслав към тях. Когато богомилите узнаят, че един от главните им хора е против теб — кой знае какво ще стане.

Калоян се замисли. Той бавно и мълчаливо изпи една купа с вино. Очите му горяха в някакъв горещ, сух огън.

Сеслав! Най-малко от него очакваше тази измяна… Сърцето му се сви. Възможно ли беше? Нима работата бе вече стигнала дотам. Той се усмихна. И Белота потръпна от усмивката му. Тъй страшна и заканителна бе тя.

Князът остана за обяд. На трапезата бяха поканени също презвитер Константин и кастрофилакт Видул, и войводата Сергий.

— Ще поканя Борил и Сеслав — реши внезапно царят. — Искам да ги видя заедно. Ще позная по очите им всичко. — И той изпрати находници да им извести. Искал да се посъветва за нещо.

На трапезата седна и царицата. Тя не очакваше да види там деспота. Като влезе в стаята и зърна Борил, тя така очевидно се смути, че Калоян за миг забрави да наблюдава държането на двамата съзаклятници. Учуден и замислен, той се загледа в Целгуба и най-невероятни мисли прекосиха главата му. Дали не знаеше тя нещо? Порази ли я това, че вижда Борил и Сеслав седнали един до друг? Той все още се учудваше на необикновеното й смущение — тя, която винаги и напоследък особено беше така студена, надменна и затворена в себе си.