Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 235

Целгуба развличаше самотата си в лов, посещаваше черкви. Затворена в себе си, надменна и загадъчна.

През тази ветровита нощ само Мария спеше тихо и спокойно в ложето си. Нито царят, нито царицата можеха да затворят око. Всеки углъбен в тежките си мисли. Вероятно и най-последният парик нямаше да се съгласи да смени бордея си с този царски палат, ако подозираше колко горчилки и колко мъка се таеше под мраморните му сводове.

Лежеше Целгуба в мекото си ложе, слушаше със странно доволство виенето и фученето на вихрушките, които със страшна сила се блъскаха в кулите и бойниците, притваряше очи и се мъчеше да си спомни това, което се бе случило през деня.

Тя везеше ръкавите на някакъв хитон, сама в горницата, когато старата куманка й бе известила, че деспот Борил моли да бъде приет за малко. Учудена, тя бе вдигнала глава, сякаш не вярваше на ушите си. Борил? Нима имаше дързостта да иска да й говори насаме, след като беше получил преди няколко месеца от нея позорен удар от камшик? Когато на лов, останали за миг сами в гората, той се бе опитал насила да я целуне?

Все пак тя го бе приела. И той бе влязъл усмихнат и самоуверен, като че нищо не се бе случило помежду им. И от дългия им разговор тя бе запомнила само едно. Калоян й изменяше. След като я бе жестоко унизил, той сега й доказваше студенината и презрението си. Във Филиповград той прекарал цяла нощ е някаква танцьорка в шатрата си.

Сякаш й бяха ударили плесница право в лицето. Значи, той нямаше да й прости никога. Значи, цял живот им предстоеше да прекарат така — в студена и враждебна самота — съединени само от държавни задължения. Защото, докато Калоян имаше нужда от войските на куманския княз Йона, нямаше да смее да изгони сестра му. Но после? Кой знаеше какво ще стане после? И тя се виждаше изпъдена, унижена, заплюта от всички, презряна… Виждаше Калоян обграден с прекрасни млади жени, а може би той щеше да се ожени и трети път… За някоя хубава царска дъщеря, която щеше да му роди деца… И тя бе свила юмруци в безсилна ярост. А Борил, все така усмихнат, продължаваше да говори и да влива отрова в кръвта й. Да, всичко можеше вече да се очаква. Може би папата щеше да го сватоса за някоя дъщеря на католически цар… И, разбира се, Калоян щеше да има наследник… Нима това беше малък повод за развод? Ето вече толкова години тя не му бе дарила никаква рожба… Как папата бе дал развод на френския крал Филип? При все че младата му съпруга бе сестра на датския крал Кнут. Нима кралица Ингебург не бе млада, хубава, богата, скромна? И все пак кралят бе получил развод. Така е. След дълги борби — защото Ингебург бе имала много и могъщи защитници — папата бе отстъпил пред желанието на Филип. А Целгуба?

Кой щеше да я защити? Ех, да. Може би щеше да има някой… Самият деспот например… Но каква власт имаше бедният царски братовчед? Той не бе любоугоден към царя като Слав, който говори зад гърба му нехвелити работи, а пред лицето му се кланя доземи. Но Калоян нему бе дал златоносното Родопско прониятство, а Борилу бе поверил само охраната на крайдунавските земи. И деспотът трябваше да преглъща унижения след унижения… А пък живота си би дал дори за щастието на Целгуба…