Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 231

Калоян виждаше всичко. Затова най-напред се загради с верни телохранители, които ден и нощ пазеха с остър взор вратите на покоите му. Те бяха начелникът Радул, войводата Сергей и войводата Манастър. Единият предан и верен като куче, вторият снажен великан, който с голи юмруци душеше дивеча на лов, третият хитър и ловък куманин, който от пръв поглед познаваше кой иде със зло намерение и кой таи нещо нечестиво в сърцето си.

Веднага след разправата във Филиповград Калоян бързо се върна назад, срути до основи кулата на боляра Груица, него самия заповяда да посекат, прати потеря срещу разбойниците, назначи Борил кастрофилакт на Червен, за да не се среща често с непокорните търновски властели, и в началото на 1206 година потегли към Димотихон.

Оттогава почна страшната, непосилна борба на Калояна.

Това беше великата бран, за която бе мечтал още от юноша. С кораво сърце и корава ръка той поведе неизброимите си пълчища към Тракия и Долна земя, помете като грозна буря, като черен мор всички размирни гнезда, всички бунтовни крепости, пресели вероломни ромейски селища, наказа вождовете предатели, а простите войници отпусна да си идат по домовете.

Сега или никога.

Той знаеше, че всяко колебание в този върховен миг е гибелно. Веднъж започнал, трябваше да отиде докрай. Връщане нямаше.

Нарекоха го Ромеоубиеца, нарекоха го Бич божий, проклеха го. Но той знаеше, че веднъж завинаги славяните трябваше да се отърват от игото на ромеите. Ако не ги погубеше той, тогава те щяха да унищожат държавата му, да поробят народа му. И то много по-жестоко, много по-безпощадно.

Сега или никога славяните трябваше да се изтръгнат от хищните лапи на Визанс. Защото инак, бавно и сигурно, ромеите претопяваха всичко българско, унищожаваха го, изличаваха го с всички средства, тъй както бяха някога претопили траките. И грозна закана гореше в сърцето на Калояна.

Със сила ромеите искаха да владеят чужди земи. Добре. Сега насила ще бъдат изгонени оттам. Помен да не остане от тях!

Не можеше една гнила империя да крепи властта си върху толкова чуждородни, свежи сили, да изсмуква благодатните им сокове.

Докато Калоян се разправяше с ромеите, латинците бяха успели да се поокопитят и с отчаяни усилия бяха подновили борбата с българския цар. От една страна, новият император Анри, братът на Бодуен, от друга, маркиз ди Монферато, който бе Солунски крал, се мъчеха да спасят остатъците от латинската империя. За това им бе дала подтик и вестта за смъртта на Бодуен, която те научиха от Рение дьо Три. Дори общата борба на двамата владетели против Калояна бе скрепена с брака между Агнес, дъщерята на Монферато, и младия император Анри, извършена тържествено на 4 февруари 1207 година в Константинопол.