Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 228

В средата на арената танцуваха пет жени. Под треперещата светлина на борините покривалата на жените се вееха като огромни пеперуди и съчетаваха багрите си в пъстра разноцветна игра…

Една от тях обърна вниманието на царя с изкусните си задевки. Тя ту откриваше главата си и втренчено го гледаше, ту внезапно се закриваше и извръщаше лице. Изведнъж тя попадна под една борина и за миг светлината озари цялото й лице.

Калоян трепна. Скочи. Беше съвсем бледен.

Всички го загледаха тревожно. Какво ли се бе случило? Какво щеше да стане? Царят прескочи ниската ограда, която отделяше арената от седалищата, и се отправи към танцувачките. Ужасени, те се хвърлиха в краката му и дигнаха ръце към него. Само една, тази със зеленото покривало, се дръпна настрана, като се мъчеше да скрие лицето си. Калоян я улови за китката и дръпна покривалото. Жената закри очи с другата ръка и избухна в отчаян плач.

Царят я вдигна, погледна съвсем отблизо сбръчканото и намазано с ярки бои лице, хлътналите очи, дълбоките гънки, които разрязваха челото и бузите й, увехналата уста — и като пред някакво грозно видение отстъпи назад и сведе чело. Отчаяние и съжаление го разтърсиха цял.

Защо, защо я беше срещнал отново? В спомена тя щеше да остане завинаги такава, каквато я бе видял за последен път край Босфора…

— Йоаница!

Тя бе престанала да плаче. Наведе се, прегърна коленете, целуна дрехите, ръцете му.

Безмерна тъга сви сърцето на царя. Тъга, нежност, умиление. Той отново я изправи, наметна я с покривалото, посочи й да върви пред него.

Минаха сред настръхналата, недоумяваща тълпа. Всички се гледаха поразени. Какво свързваше могъщия цар със старата Ефросина? Откъде се познаваха? Само войводите смътно догаждаха, че това има нещо общо с пленничеството на царя във Визанс.

Калоян заведе Ефросина в шатрата си. Заповяда да донесат ядене, медовина, плодове. Изтегна се на кожата, която му служеше за легло, и заслуша разказа, който жената почна уморено да разправя. Тя говореше, ядеше, замлъкваше, след това отново почваше да говори. Само гласът й беше останал същият. Омайващ и чародеен.

След бягството на Иваница Исак Ангел изпаднал в страшна ярост. Отначало искал да я убие. Но после парите на Теофила спасили живота й и тя била изпратена на заточение в един град на Мала Азия. След мъртта на Исак Ангел тя се върнала в Константинопол, но после избягала оттам, когато латинците обиди града, и отишла в Димотихон, след това в Солун, а сега била заедно с пътуващата театрална трупа във Филиповград. Така си изкарвала хляба. Сълзи потекоха по набелените, хлътнали бузи, събраха се в ъглите на боядисаната уста. Тя леко блъсна съда с храната и склони чело върху ниската трапеза.