Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 220

Няколко мига Калоян остана неподвижен. Изненадата и гневът му бяха тъй големи, че отначало той не можа да разбере съвсем ясно обвинението на Целгуба. То бе тъй чудовищно, че разумът му отказваше да го приеме.

Бодуен! Бодуен да дръзне това… Значи, така му се отплащаше за великодушната и благородна обноска! Така му се отплащаше, че бе пощадил живота му! Значи, под най-благовидния образ можело да се крие най-черната измама… Значи, зад това светло чело се стояла най-невярна мисъл… Да избяга и да отнеме жена му… А той го бе обикнал като брат! Без да знае, че змия е прибрал в пазвата си! Но той ще смаже главата на тази змия! На тази присторена невинност! Това лице на светец!… Нека всички разберат, че Калояновата милост е безкрайно, но и гневът му няма граници. Затова, значи, му бе дал толкова свобода… Но още тази вечер коварният латинец щеше да слезе в подземията, окован в тежки вериги!

За миг го обзе леко съмнение. Той погледна жена си, която следеше с изплашен поглед изблика на гнева му. Приближи се до нея и се наведе близо до лицето й. Стисна отново силно ръцете й. Накара я да застене от болка.

— Истина ли казваш, Целгубо!?

— Защо ще те мамя?

— Закълни се!

— Казах ти, че не лъжа.

— Закълни се в мощите на свети Ивана!

— Заклевам се в мощите на свети Ивана…

— Закълни се в пояса на пречистата наша владичица!

— Заклевам се в пояса на пречистата наша владичица!

— Закълни се в костите на баща си и на майка си!

Куманката затрепера и затвори очи.

— Заклевам се в костите на… баща си… и майка си…

Калоян леко я блъсна и изтича навън. След него куманката падна на колене и зачака, изтръпнала от страх.

Като пресичаше широкия двор на кулата, в която живееше пленникът, царят срещна стражи, които тичаха към палата. Като видяха царя и го познаха, те се спуснаха към него.

Калоян спря, тръпнещ от лоши предчувствия.

— Константин Торник е заловен, че бяга! Челник Матея вдигнал бунт, но го убили!

Грозен вик се изтръгна от устата на царя. Лицето му посиня, сгърчено от дива ярост. Сякаш въздухът не му достигна.

Значи, от всички страни го дебнеше измяна! А той, безумен, вярваше на ромейска дума и латинско приятелство! Откога сърцето му бе така омекнало? Нима Калоян вече бе загубил коравостта на духа си? Бе оставил измамници и ласкатели, с невинни лица на светци, да го оплитат в изкусни, коварни мрежи?

О! Тежка бе отплатата на Калояна!

Нека всеки види и запомни, че никой не може така лесно да си играе с него… Още тази нощ Бодуен ще получи наказанието си. И всички останали…

Треперещ от гняв, Калоян се качи по стръмната стълба на кулата, последван от изплашената стража.

— Какво прави пленникът?

— Добре е. Спи, господарю. Вчера го посети един монах-странник. Дошъл от Филиповград…

— От Филиповград! Намерете ми този монах! Веднага!

— Но той трябва вече да е заминал.

— Казвам. Под земята ще преровите, но ще го намерите!

Калоян се надяваше да научи от монаха някои важни новини за готвения заговор между Бодуен и Константиновград. Той заповяда да му отворят вратата на килията и без да похлопа, взе една борина и влезе вътре.