Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 218

А лъстивите думи на деспот Борил, тъмните му загатвания почнаха да я отклоняват по криволиците на опасни мисли и кроежи.

Опасните мисли не цъфтяха само в покоите на царицата. Отново бяха сякаш настанали мрачните времена на Иванко и злокобните му подстрекатели. Трябваше малка искрица, за да пламне пожарът. И тя дойде. Една вечер в главната оръжейна се бяха събрали на съвет царските наместници, за да обсъдят новото послание, което Калоян им бе изпратил от Долна земя.

— Държавното съкровище вече се топи. Все нови и нови видове оръжия! Само за двете нови стенобитни отидоха данъците на две пронии! Нима иска света да покори? — мълвеше тихо боляр Николица, след като прочете за трети път царската повеля.

— От Сер ще отиде да обсажда Димотика! Но във Филиповград Рение дьо Три бди и дебне какво върши Алексей Аспиета. След Адриановград латинците не се доверяват вече на никой ромеец. А докато в Солун царува Бонифаций, мъчно ще минем през непристъпните му стени! Ще трябват още десет катапулти като тая… — посочи чертежите на масата войводата Богдан.

Ала недовършил думите си, Богдан обърна лице към вратата, от която с бързи стъпки влезе начелнлк Матея.

— Страшни новини! Алексей Аспиета се отметнал от съюза с нас и ромеите го провъзгласили за василевс.

Сякаш ледена вълна обля всички.

— Нашите българи от Филиповград пратили вест до Иваница: веднага да им отиде на помощ, защото Рение им се зле заканил! Щели да му предадат града. Ала Рение се научил за това тайно послание и изгорил всички български поселища в града, минал людете от околността под сеч и избягал в Станимакъшката крепост. А ромеите, вместо да помогнат на нашите в борбата с латинците — отметнали се от съюза с Иваница!

— Това са ромеите! — извика деспот Борил. — Защо ще признават българския цар за свой повелител, като си имат свой? Ласкарис в Никея, Врана в Цариград, а ето сега и Аспиета! Това е добре дошло за латинците! А може би заедно са я скроили тая работа!

Всички извърнаха отново очи към вратата. Войводата Богдан, начелник на Царевецката крепост, се втурна като хала.

— Научихте ли?

— Знаем вече! — каза деспот Борил. — Гърците се отметнали от съюза с Иваница!

— Нищо не знаете! — извика Богдан. — Пристигнаха бежанци от Филиповград… Страшно нещо! Латини и ромеи заедно почнали да горят българските селища, избивали нашите богомили и бесели главатарите им! Какво чакаме, Матея, че не дигаме бунта?

— За какво сме им вече на ромеите? — попита отново Борил. — Нали сломихме бойната сила на латинците? Сега може да ни ритнат! В Търново и в Константиновград стоят папски примаси… А тук за примикюр на палата Иваница назначи Константи Торник! Бившият логотет на дрома в Цариград! Пък жена му стана първа горнична на царицата!

Изведнъж всички замлъкнаха. В оръжейната беше влязъл Константин Торник, бледен като платно. Той почувствува хладината, с която го посрещнаха, и смутено наведе глава.