Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 209

Когато Калоян беше в Търново, на пленника бе по-леко. Защото царят се отнасяше към него с любезност и братско съчувствие, понякога го вземаше със себе си на лов, развеждаше го из околностите на чудесната си столица, водеше го на поклонение по черкви и манастири.

Но това траеше винаги много малко. Защото царят почти винаги отсъствуваше от Търново. Винаги зает с укрепване на крепости, със събиране на нови наемници, с въоръжаване на българските стотни. И затова пленникът прекарваше почти сам. Свенеше се от приятелството на людете, които някога тъй високомерно бе отблъснал, ужасяваше се от мълчаливия укор, който светеше в очите на другарите му пленници.

Една привечер той се събуди в тясното си ложе и дълго лежа с отворени очи, неподвижен и пребит от умора. Уморяваха го дългото бездействие, страшната горещина, която палеше крепостния град, застоялият живот, тежките укори на съвестта, безполезните разкаяния… Бодуен с мъка се подигна. Главата му шумеше, черни кръгове се въртяха пред очите му, гърлото му бе пресъхнало. Той бавно простря дългите си крака към земята и с тих стон се изправи. Всичко се завъртя наоколо му. Той намери крондилчето с вода и дълго и жадно пи. След това отново тежко се отпусна въз ложето.

Главата му бе празна. Нито една мисъл не можеше да трепне в мозъка му. Да спи, да спи… Все така. Да спи… Да може никога да не се пробуди…

Той си припомни, че вече от петнадесет дни никак не беше излизал. А от два дни непрекъснато лежеше унесен в тежка дрямка. Прекара ръка по челото си. Болен ли беше? Какво мореше изтощеното му тяло?

Някой леко похлопа, след това се чу как изтеглиха железата вън и вратата леко се отвори. Влезе деспот Слав. Пъргав и засуетен като всякога. От няколко дни той бе дошъл в Търново на доклад при царя.

Той загрижено се отправи към пленника, попита го нещо, сложи ръка на челото му и поклати глава. След това с движения на ръцете обясни, че Бодуен не бива да стои толкова затворен на едно място и че той е дошъл да го вземе да се поразходят.

Императорът леко се усмихна, вдигна безпомощно ръце и пак ги отпусна. Но деспотът настоя. Той улови императора под мишниците и се помъчи да го изправи. Бодуен пак се усмихна, въздъхна и стана. Беше страшно бледен, пръстите на ръцете му трепереха. Слав го изгледа навъсен и шеговито му се закани. После повика царския бръснар, заповяда да донесат вино и закуски, с глумливо насилие накара императора да освежи лицето и главата си, да се подкрепи с питие, сухо месо, грозде, сливи, праскови, да се облече и обуе, за да го придружи малко из царските градини.

Когато хладния вечерен ветрец лъхна по лицето му и развя светлите му коси, Бодуен дълбоко вдъхна пресен въздух и за миг лека замая помъти главата му. Но след това кръвта бликна в жилите му, топла и бърза, заля бледите му страни с лека руменина, накара очите му жадно да блеснат.