Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 206

Навън се зачуха камбани.

Старата царева майка се прекръсти. И тръгна към вратата.

— Започна нощното бдение… Да се помолим за победа над врага… Ще те чакам в параклиса долу…

Целгуба се уви в тъмното си наметало, запали свещ и тръгна след нея. Вечерни и утринни… Молитви и пост… А душата й жадуваше за родната степ… Ширна и свободна. Далеч от тия тесни и мрачни кули, гдето сън не слиза над клепките… Как хубаво се спеше, когато вятърът свири край плъстената юрта… Как копнееше за паница просо, сварено в кобилешко мляко… За танци и песни… А трябваше да шъпне молитви, да свежда смирено чело пред дима на тамяна… Молебени за победа. А после — нова бран…

За трети път заби клепалото на дворцовия параклис.

Към разсвет, когато трендафилите и перуниките изпуснаха още по-силно замайващия си мирис и зората полъхна с румено крило над тревожните безсънни люде, двама конника прелетяха като стрела от градските порти към Боярски рът. И гдето преминеха, оставяха диря на огнена радост след себе си. Невероятна, безумна вест…

Калоян бе разбил латинските войски при Адриановград, унищожил цвета на рицарството и пленил самия император!

Тогава градът избухна в диво, неудържимо ликуване. Людете се поздравяваха и прегръщаха из улиците сред неспирния весел звън на всички търновски камбани.

Почти не смееха да вярват. Струваше им се, че сънуват…

Надменният латинец бе паднал в ръцете им…

Най-знатните от страшните железни рицари бяха мъртви, унищожени, пленени… А другите се надваряха в позорно бягство да стигнат южните брегове и да се спасят в корабите си или зад яките стени на Константинопол…

И вълна от възторг, любов и преданост към царя се разливаше в душата на всички българи.

В последната катуна името на Калояна се споменаваше с набожно страхопочитание…

А славата му отлетя зад границите на България и учуди и порази света…

Трубадурите съчиниха песни за могъщия цар, крале, велможи и клирици слушаха поразени разказите на гончии и вестоносци за страшната бран при Адрианопол.

Тържественото завръщане на победителя на латинците бе едно непрекъснато празненство.

През, където минеха Калояновите войски, тълпи народ се стичаха и в несдържано ликуване приветствуваха великия цар. Цялата българска земя се радваше и веселеше. Във всеки крепостен град кастрофилактът нареждаше да сложат народни трапези, където по няколко дни и нощи по ред градски люде и селяни от околието ядоха и пиха до насита.

Калоян даде големи дарения на черкви и манастири, възвиси в болярско достойнство мнозина войводи, раздаде земи и пари, опрости много даждия, отпусна още по-големи свободи на богомилите, мнозина парици направи себри, подари Родопските земи в прониятство на деспот Слав, възвиси Шишмана във велико болярско достойнство.

Цяло Търново излезе на три поприща извън града да посрещне победоносните войски. С кринове и теменуги румени девици искаха да посетят славния цар. Със свещени хоругви и кадила патриархът заедно с всички епископи щеше да приеме и благослови неустрашимите войскари.