Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 171

Майсторите биеха насветленото желязо и не разумяваха за какво ще са нужни толкова боздугани, толкова оковани с желязо тояги с куки на края. Изкусни рисувачи работеха чертежите на нови, невиждани дотогава обсадни машини. Ковачите чукаха големи железни листове за обковаване стените на подвижните бойни кули, които стигаха над тридесет лакти височина. Момци непрекъснато се упражняваха под опитното око на стари войскари в хвърляне на въже, в мятане на камъни с прашки.

Какъв враг смяташе Калоян да сломи с толкова много бойни средства? Каква огромна рат щеше да поведе въоръжена с тия шлемове и щитове, които пълнеха военните складове? Млади девойки шиеха разноцветни пряпорци за копията, защото всеки полк си имаше своя багра. В дърводелниците приготвяха дървени седла, които после обличаха с кожа, а в шивалните трупаха хиляди широки гуни от дебела плъст, които пазеха в дъжд и в сняг ризниците, изпълнени от ситни чиличени халчици.

Защото това, което Калоян караше да пишат в царските канцеларии, внимателно проучено и намислено, подкрепено от древни летописци и книги, издирено с крайно усърдие в папските регистри и признато като законно от крале, жупани и кардинали — не би изтраяло два слънчеви залеза, ако зад него не стоеше въоръжена мъжка десница да го защити и запази.

Глава XIII

Твърде наскоро рицарят Жирар дьо Шанли бе повикан обратно в Константинопол. През негово отсъствие там беше станало нещо страшно и неочаквано. Баилът Мурзуфлон хвърлил младия император Алексей IV и баща му Исак Ангел в тъмница, като заповядал да удушат момчето. Исак умрял от тъга, като се научил за убийството на сина си.

След това предателят се провъзгласил за император под името Алексей V, пратил известие на бароните: да напуснат земите му в разстояние от осем дена, като заплашвал, че ще ги убие всичките, ако не изпълнят заповедта му. Бароните се дълбоко възмутили.

Как? Този, който бе убил с измама господаря си, смееше да им изпраща такова дръзко послание? И пламнали от справедлив гняв, те се заклеха да разрушат и накажат този прекрасен, но коварен град. Тъкмо в това време Калоян, разтревожен от новото дълго мълчание на папата, реши да опита при латините това, което не бе успял да получи от другаде. През януари на 1204 година той накара граматиците Павел и Анастасий да напишат на латински едно послание до високите латински барони, в което съобщаваше, че може да помогне със 100 000 войска против Мурзуфлон, ако те признаят държавата му и го коронясат за цар на българите. Поздравяваше ги като брат и им пожелаваше всички успехи срещу коварния Алексей. Изпрати писмото по великия боляр Сеслав, коместабул Сергий и войводата Хрелко. И зачака с мъчителна тревога и неспокойство.

Защото търпението на Калояна бе стигнало вече към края си. Още малко и чашата щеше да прелее. Толкова години се готвеше за борба. Кръвта му кипеше за дела, за подвиг, а той, буйният, неукротимият, трябваше да седи у дома си като немощна жена и да чака. Все да чака. През дългите самотни дни, разяден от тревоги и съмнения, през дългите безсънни нощи, измъчван от зли прокоби.