Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 173

И той смири яростта си, преглътна тежката обида и я скри дълбоко в сърцето си. Все някога щеше да се отплати за нея.

Калоян не забравяше.

Един месец след това, на 13 април 1204 година, латинците превзеха Константниоаград и с огън, клане и грабеж опустошиха прославения град на градовете, „зеницата на света“. След това провъзгласиха за император на новата латинска империя благочестивия граф Бодуен.

Тогава царят съвсем обузда гордостта си, разбра, че сам срещу латинците никога няма да може да се бори, и отново потърси приятелството им. Затова, когато научи, че новокоронясаният император е заминал да приема клетва за вярност от тракийските градове, като добър съсед, Калоян се отправи да го приветствува на границата.

Глава XIV

Българите спряха на две поприща от стана на латинците. За последен път Калоян искаше да разбере намеренията им към българската държава. Той прати, ново писмо до „славния константинополски император“, комуто честитеше победата и пожелаваше да се установят трайни, дружелюбни отношения между двата съседни народа. Между другото той канеше прочутия рицар Пиер дьо Брасио да посети техния стан и да им разправи за подвизите си.

Пиер дьо Брасио отговори, че би дошъл с удоволствие да го посети, ако българите изпратят в техния стан заложници и му дадат проиускно писмо. Калоян изпрати великия боляр Саца, деспот Слав и войводата Рекирад. Тогава рицарят взе със себе си четирима другари и се отправи към българския стан.

Пред царската палатка го очакваше сам Калоян, заобиколен от всичките си знатни мъже. Поразени, те гледаха великана, който идеше насреща им върху грамадния си кон. Облечен от главата до петите в желязо, с развяващи се пера върху шлема, той караше да потреперва всеки, който зърнеше очите му — святкащи през отвора на спуснатия наличник. Конят му също бе облечен в желязна ризница, връз която се вееше покривало, дълго до земята.

На гърдите му, окачен на желязна верижка, святкаше сребърен кръст. Навсякъде около него се трупаха любопитни и смаяни български и кумански войскари. Когато скочи от коня си, за да го гледат, те трябваше да държат главата си извита все нагоре. Струваше им се, че ако замахне с железния си юмрук, ще пребие най-малко десет души от тях.

Калоян го посрещна много сърдечно и го покани в шатрата си.

Седнаха край богато наредена походна трапеза. Пиха наздравица за император Бодуен. Рицарят пи в чест на крал Жехан.

Превеждаше им ромеец граматик. Калоян го помоли да им разправи нещо за своите приключения, за падането на Константиновград, за избирането на новия император.

Пиер дьо Брасио се усмихна. Той имаше хубава уста, която въпреки грамадния му ръст придаваше някаква детска доброта на грубото му лице. Гъсти кичури рижи коси покриваха страните, брадата и главата му в диво безредие. Дебели вежди висяха над малките му пъстри очи, които пъргаво се местеха от предмет на предмет, като че искаха в един миг да обгърнат и разберат всичко.