Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 169

Всички впиха очи в рицаря. Нима можеше да има по-любезен и по-благороден мъж от самия него?

— Той е син на граф д’Ено. Ожени се едва на тринадесет години в замъка Тиери за Мария, дъщеря на Анри дьо Ларж, граф дьо Шампан, и сестра на френския крал.

При тия думи княз Йоан леко се изчерви. На тринадесет години. А той караше вече осемнадесет… И очите му скришом потърсиха погледа на Ана.

— Граф Бодуен — продължи рицарят — има само една дъщеря. Жана се казва. Но графиня Мария вече за втори път е в благословено състояние. И нека света Елисавета й помогне, Фландрия може да се сдобие с наследник. Той щеше да вземе графинята със себе си, но състоянието й попречи. А сега той води строг и целомъдрен живот, без да подражава на другарите си, които мъкнат след себе си на корабите по няколко наложници. Ах, граф Бодуен е истински рицар — възкликна възторжено Жирар — истински рицар без укор и петно. Благороден, скромен, честен, милостив към бедните, покровител на духовниците, безстрашен, справедлив… И хубав като небесен ангел. Няма жена, която, като го види, да не възмечтае за него… Но той не поглежда никоя. Верен е на Мария дьо Шампан. — Рицарят погледна зелената кордела, вързана на рамото му, и дълбоко въздъхна. — С него е също и брат му Анри д’Ангър, граф д’Ено. Също така храбър и благороден момък.

Столници донесоха отново тежко алено вино и сухи плодове.

— Защо граф Бодуен стана кръстоносец? — попита княз Белота.

— Въпреки всичките си добродетели, странно за казване, но графът имаше един грях. Той измени на господаря си, френския крал, когато той воюваше с Англия, и взе страната на врага му. За да изкупи този грях, той пое светия кръст.

Калоян едва забележимо се усмихна. Защото той знаеше, че под кръста на божигробските войници Бодуен може да спаси богатите си провинции от гнева на крал Филип Август. В това време жените поискаха да узнаят защо Жирар е поел светия кръст.

Изведнъж хубавото русо лице на момъка се помрачи. Той поклати глава.

— Тъжни причини — поясни Агнеса.

Жените настояваха още по-силно и тогава Жирар разправи нещастната история за безнадеждната си любов към Азалия, жената на граф дьо Полиняк.

Царицата попита как изглежда хубавата графиня.

— Никога не съм я виждал — отвърна скръбно рицарят.

Всички го изгледаха поразени. Как беше възможно това? Да. Той се влюбил в нея само от разкази на странници монаси и песни, съчинявани от трубадури за дивната й хубост. И затова той заминал да прослави името и герба на рода й. Младежът отново погледна бледозелената кордела. Жените не можеха да повярват, че може да съществува такава чудна любов.

— Жирар е сам трубадур — каза Агнеса — той е певец и поет.

С радостни викове всички наскачаха, заобиколиха рицаря и го помолиха да им изпее нещо. Отначало той поиска да отклони молбата им, заяви, че е уморен от дългия път, че гърлото го наболява, че не носи лютнята си…

Но все пак донесоха му лютня и го накараха да пее. Жирар приглади косата си, изпи чаша вино, опита струните и се усмихна. Беше леко зачервен.