Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 168

— Аха! Исак Ангел и син му Алексей — рече Жирар дьо Шанли с горчива усмивка и сестра му продължи да превежда: след като всички барони завели Алексей, Исаковия син, с големи тържества и радост в Свещения дворец, отишли да освободят от тъмницата Исак Ангел и жена му Маргарита. Исак Ангел прегърнал развълнувано сина си и горещо благодарил на кръстоносците. След това докарали две златни кочии и качили в едната Исак, а в другата сина му. Тогава бароните казали на Исак, че в тъмницата има затворен един високопоставен мъж на име Мурзуфлон Дука. Той бил там вече от седем години и молел императора да го освободи. Исак се съгласил и по-късно направил Мурзуфлон баил на империята.

— А как сте сега с ромеите — попита внезапно Калоян. — Алексей отплати ли ви се?

— Царю — извика буйно рицарят — никога не бих повярвал, че едно такова хубаво и любезно момче като Исаковия син може да крие в душата си толкова черна измама. Колко време мина вече откак му повърнахме царството, а той все ни залъгва и не иска да плати уговорената награда. Дори и войските ни не пуща в града. Всички — сега сред зимата — стоим на стан извън крепостните стени. Напоследък дожът Енрико Дандоло се скара зле с него. Младият император му бе отвърнал много дръзко, че няма вече какво да ни плаща, затова бароните да вдигнат войските си и да опразнят земите му. „Коварно момче — му отвърна гневно дожът — ние те извадихме от калта и пак ние в калта ще те хвърлим!“ А те знаете ли какво правят сега? Почнаха най-усилено да укрепват стените и бойниците си. Значи, готвят се за борба. Между това се опитаха вече два пъти нощно време да запалят корабите ни. Гадни хора, бога ми! Все пак ние крепко водим обсадата, напролет мислим да го нападнем и ако Константинопол падне в ръцете ни — горко им! — Жирар цял трепереше от гняв и възмущение.

Дълбока радост стопли сърцето на царя.

Колко беше прав той, когато отблъсна предложението на ромеите. Както измамиха кръстоносците, така щяха да измамят и него. Те почитаха думата си само докато опасността виене над главата им, а след това забравяха и си отвръщаха с най-черна неблагодарност. Той бавно извърна очи и втренчи взор в болярите си. Някои се изчервиха, други засрамено сведоха глави. Мъдър бе Калоян и знаеше добре с кого си има работа. Най-лъстивите примамки не можеха да вземат ума му. По-добре по-малко, но по-сигурно. И никому вяра да не хваща. Изведнъж той каза на рицаря:

— Дали вашите високоблагородни барони биха приели моята помощ за обща борба срещу ромеите?

Жирар дьо Шанли беше във възторг.

— Царю — каза той — нашите барони ще оценят това предложение и ще ви бъдат вечно благодарни. Щом се върна, ще съобщя за волята ви на нашия храбър вожд — Бодуен, Фландърския граф.

— Не беше ли маркиз ди Монферато ваш вожд?

Рицарят сви рамене.

— Не знам. Не мога нищо да кажа. Но от дълго време вече по-голямата част от бароните гледат на граф Бодуен като на свой повелител. Няма по-храбър мъж от него. И по-благороден.