Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 167

Строг и тържествен с дългите си бели въси, той се поклони и ги поведе през едно преддверие, осветено с борини, закрепени с железни халки по стените. Изкачиха стълбите, оставиха в трема кожусите си. Жирар свали кожената си наметка и шапката. Пред тях се разтвори една врата.

Ана почувствува как силите й я напускат. Всичко се премрежи пред очите й. Госпожа Бона беше силно зачервена. Имаше вече доста гости. Тих говор, прекъсван от време на време от смях и възклицания, се стелеше из просторната стая. Като зърнаха новодошлите, всички млъкнаха и ги загледаха любопитно. Един висок мъж с мургаво лице и пронизващи очи стана и тръгна към тях.

— Жехан? — пошъпна Жирар на сестра си.

Тя кимна утвърдително, като в същото време се поклони дълбоко заедно със зълва си и дъщеря й. Калоян подаде десница на гостите, които почтително я целунаха. За миг взорът му се спря любопитно върху Ана, която пламна и сведе чело. След това той поведе новодошлите и започна да ги представя на другите.

Жирар прегъна коляно и целуна края на полата на царицата. Същото стори и с царица Елена, която за пръв път от вдовството си се явяваше на царски пир. Но майчиното й сърце не можа да издържи. Тя искаше да види девойката, за която от бъбриви женски уста бе успяла вече да чуе всякакви неща. И когато я зърна, тъй тиха, тъй смирена и хубава, сълзи стоплиха тъмните й очи. Искаше й се да стане, да притисне девойката до сърцето си — като бленувана снаха, като родна дъщеря.

В това време младият рицар се озърташе изненадан, недоумяващ. И щом седна до сестра си край трапезата, почна да я отрупва с въпроси. Нима оня сух, беловлас старец с живите черни очички беше архиепископът? Честна дума! По би му прилягало да бъде войскар. А очите на царицата блещукаха като на дива котка. Бога ми! Мнозина биха си пролели кръвта за шея. А Жехан? Той се надяваше по-скоро да види някой варварин, облечен в овчи кожи, който яде седнал на земята. Между това първият царски столник даде знак да почнат да носят ястията. Най-напред поднесоха риба, после печено прасе, гъби с оцет, млинчета, стафиди, орехи, пелте от ягоди…

Между това, тихо и почти незабелязано, княз Йоан се бе промъкнал в залата и седнал към края на трапезата. По едно време царят го зърна, кимна му с глава да дойде при него и го представи на рицаря. Но с жените не го запозна. Йоан и Ана въздъхнаха с облекчение. Само за миг руменината на Аниното лице пламна по-буйно. Но почти никой не обърна внимание на това.

Към края на яденето разговорът стана общ и шумен. Прицел на всички внимания беше младият рицар. Запитваха го за хиляди неща, на които той отвръщаше с оживена реч и пъргави движения. Бургундката служеше за преводач. Отрупваха го с въпроси за живота и нравите на кръстоносците, за намеренията им, за съдбата на Исак Ангел и сина му. Царят слушаше внимателно, като умело прикриваше острото си любопитство.